Океанска падина: Разлика между версии

 

'''Океанските падини''' са [[Топография|топографски]] депресии в морското дъно, относително тесни на ширина, но с голяма дължина. Тези [[Океанография|океанографски]] черти са най-дълбоките части на океанското дъно. Океанските падини са отличителни морфологични характеристики на конвергиращи (приближаващи се) граници на [[тектонски плочи]], по дължината на които [[Литосфера|литосферни]] плочи се движат една срещу друга със скорости, вариращи от няколко милиметра до над десет сантиметра годишно. Падината отбелязва мястото, при което огънатата [[Субдукция|подпъхваща]] се плоча започва спускането си под друга литосферна плоча. Падините обикновено се успоредни на [[Вулканичен остров|вулканични]] [[островна дъга|островни дъги]]. Океанските падини типично достигат 3 – 4 km под нивото на заобикалящото ги морско дъно. Най-голямата океанска дълбочина е измерена в [[Марианската падина]] (11 022 m под [[морското равнище]]<ref>[http://bse.sci-lib.com/article039244.html Желоба глубоководные океанические. Большая Советская Энциклопедия.]</ref>). Най-дългата падина в света е [[Пуерториканска падина|Пуерториканската]] (≈5900 km). Океанската литосфера при падините се придвижва с глобална скорост от около 3 km² годишно.<ref>{{cite journal|last=Rowley|first=David B.|title=Rate of plate creation and destruction: 180 Ma to present|journal=Geological Society of America Bulletin|year=2002|volume=114|issue=8|pages=927 – 933|doi=10.1130/0016 – 7606(2002)114<0927:ROPCAD>2.0.CO;2|bibcode = 2002GSAB..114..927R }}</ref>