Романтизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Основни характеристики: Поправена правописна грешка
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Ред 11:
== Определяне на Романтизма ==
=== Основни характеристики ===
Определянето на Романтизма може да има за своя отправна точка важността на свободното изразяване на чувствата на артиста. Важността, която се поставя върху свободата на чувствата е обобщена от немския художник [[Каспар Давид Фридрих]] с думите „чувството на артиста е неговият закон“. За [[Уилям Уърдсуърт|Уърдсуърт]] поезията трябва да бъде „спонтанен изблик на мощни чувства“. За да изрази истински тези чувства, съдържанието на изкуството трябва да идва от въображението на артиста, с възможно най-малко „изкуствени“ правила, които да диктуват от какво трябва да е съставена творбата. [[Самюъл Тейлър Колридж|Колридж]] не е единственият, който вярва, че има природни закони, койтокоито уреждат тези въпроси и въображението, или поне това на добрия и креативен артист, свободно и несъзнателно ще последва чрез артистичното вдъхновение. Освен правила, влиянието на други модели от други творби също би ограничило въображението на артиста, което извежда на преден план важността на оригиналността. Концепцията за гения или артиста, който може да създаде негова собствена оригинална творба посредством този процес на „създаване от нищото“ е ключът към Романтизма. Така да бъдеш производен от нещо се превръща в най-тежкия грях. Тази идея често е наричана „романтична оригиналност“.
 
Въпреки че не е ключово за Романтизма, силната вяра и интерес към важността на природата са толкова широко разпространени, че се превръщат в норма. Този ефект се проявява най-вече, когато артистът е сам и заобиколен от природата. За разлика от [[Просвещение]]то и неговото изключително социално изкуство, Романтизмът не вярва на човешкия свят и смята, че близкия контакт с природата е душевно и морално здравословен. Романтичното изкуство се обръща към публиката си директно и лично чрез това, което е смятано за личния глас на артиста. Така в литературата „много от романтичната поезия подканва читателя да смесва образа на протагониста с този на самия поет“.