Разлика между версии на „Кулакия“

м
{{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
({{lang-el}} => {{lang|el}})
м ({{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=)
| знаме =
| герб =
| покровител = [[Атанасий Кулакийски]] и [[Йоан Кулакийски]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие= Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά |достъп_дата = 5 януари 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Fouit.gr |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>
| изглед =
| изглед-описание =
Градът е разположен в делтата на [[Вардар]] в областта [[Вардария]] на 20 километра западно от град [[Солун]].
 
На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село [[Чалъково]], е запазена църквата „[[Свети Димитър (Кулакия)|Свети Димитър]]“ – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.<ref name="Δήμος Δέλτα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dimosdelta.gr/index.php/dimotikes-enotites/469-Χαλάστρα | заглавие = Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας | достъп_дата = 31 юли 2014 | издател = Δήμος Δέλτα | lang = el | lang-icon = no }}</ref>
 
== История ==
=== В Османската империя ===
[[Файл:Bulgarian woman from Kolakia and young girl from Balca.jpg|ляво|мини|250п|Българка от Кулакия и селянка от [[Балджа]], [[Рафаел Жакмен]], ''Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815)'', Paris, 1863 – 1869.]]
Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на [[Евренос|Гази Евренос бег]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=182-183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 | lang = el |lang-icon= no }}</ref> Кулакия е център на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Камбанийската епископия]], подчинена на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]],<ref name="Ευγενίδου 183">{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 | lang = el |lang-icon= no }}</ref> което позволява на [[гърцизъм|елинизма]] да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.
 
В 1806 година английският учен и дипломат [[Уилям Лийк]] пише за Кулакия:
{{цитат|Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.<ref>Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.</ref>}}
 
От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.<ref name="Ευγενίδου 183"/> През XIX век Кулакия е център на [[Кулакийска художествена школа|зографска художествена школа]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=181 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 | lang = el |lang-icon= no }}</ref>
 
[[Файл:KulakiaGospel.jpg|мини|Кулакийското евангелие]]
Цялото селище е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Колакия'' (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.</ref>
 
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година ''Кулакия'' (Κουλακιά) е ''елиногласно'' и ''славяногласно'' селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.<ref name="Μακεδονικά 136 – 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = | lang = el | lang-icon = no }}</ref>
 
=== В Гърция ===
110 936

редакции