Роженски манастир: Разлика между версии

'''Роженският манастир „Рождество Богородично“''' е средновековен манастир, най-големият в [[Пиринска Македония]], България. В миналото манастирът е бил [[ставропигия|стовропигиален]], а днес е подчинен на [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква - Българска патриаршия|Българската православна църква]].<ref name="ЕПК 210">{{ЕПК|2|210}}</ref> Манастирът е обявен в 1973 година за паметник на културата с национално значение.<ref name="МК">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://mc.government.bg/files/3606_Oblast%20Blagoevgrad%20do%202017.doc | заглавие= Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград |достъп_дата = 22 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Министерство на културата на Република България |езикцитат= |цитатезик= }}</ref>

Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на XVII век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е [[Калист Ангеликуд]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dveri.bg/content/view/8231/503/ | заглавие=Мелнишкият светител – преп. Калист Ангеликуд (ок. 1325 –ок. 1395) |достъп_дата =25 април 2018 |фамилно_име=Каравълчев |първо_име=Венцислав |дата= |труд= |издател=Двери |езикцитат= |цитатезик= }}</ref> Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на [[Велика Лавра|Великата Лавра]], в която се казва, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

Възстановеният в 1715 година католикон е изписан в 1727 година от Теохарис и Николаос – двамата зографи изписват сцената Успение Богородично с портрет на ктитора на източната стена на притвора, като оставят подпис „ηστορίθη ι παρούσα κ[ο]ίμησις ιπό αγιογράφων Θεοχάρι κ(αι) Νικολάου“.<ref name="Δρακοπούλου 312">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 312 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/Έλληνες-Ζωγράφοι-Μετά-Την-Άλωση-3 | lang = el |lang-icon= no }}</ref> В 1732 година зографът [[Алексиос Янински|Алексиос]] от Янина изрисува иконостасните икони и стенописи в църквата.<ref name="Δρακοπούλου 152">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 152 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/Έλληνες-Ζωγράφοι-Μετά-Την-Άλωση-3 | lang = el |lang-icon= no }}</ref>

Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в [[Мелник]]. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от автора: „διά χε[ι] ρός Ιακώβου μοναχού Ιβηρίτου“.<ref name="Δρακοπούλου 317">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 317 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/Έλληνες-Ζωγράφοι-Μετά-Την-Άλωση-3 | lang = el |lang-icon= no }}</ref>

Костницата „Свети Йоан Кръстител“, изградена в 1597 година,<ref name="Свети места">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://svetimesta.com/Манастири/Rozhen-Monastery-of-the-Nativity-of-the-Mother-of-God | заглавие= Роженски манастир „Рождество Богородично“ |достъп_дата =25 април 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Свети места |езикцитат= |цитатезик= }}</ref> е разположена вън от манастирските стени, на 50 m на север, край манастирското гробище. Изписана а е в 1662 година.<ref name="ЕПК 210"/>