Стефан Тошев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати; козметични промени
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 26:
 
== Биография ==
Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 година в град [[Кратово]], тогава в Османската империя. В 1903 година завършва с осемнадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 98">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=98 |url= |accessdate=}}</ref> Приятел и съратник на [[Павел Шатев]] и [[Даме Груев]]. Стефан Тошев е един от участниците в подготовката на [[Солунски атентати|Солунските атентати]], след които закратко е арестуван. През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. По-късно следва химия в [[Женева]], [[Швейцария]]. През 1909 година се завръща в Македония, но е преследван от турските власти и по указание на ВМОРО се мести в [[Одринска Тракия]]. Тук Тошев преподава в [[Одринска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия]] в [[Одрин]], а след това в [[Лозенград]], [[Малко Търново]] и на други места. Жени се за Елена Берберова от Малко Търново.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/kmetowe/tstsaresolon.html| заглавие= Кметовете на Царево |достъп_дата =24 август 2018 |фамилно_име= Пейков |първо_име= Стефан |дата= 2011 |труд= |издател=Морски вестник |езикцитат= |цитатезик= }}</ref> Става началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничния пункт на ВМОРО]] в [[Ясна поляна|Алан Кайряк]].<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 722.</ref> Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във [[Царево|Василико]] от командира на дружината [[Михаил Герджиков]] на 9 октомври 1912 година и остава на поста до 1914 година с прекъсване поради участието му в Междусъюзническата война. След войната записва „право“ в [[Софийски университет|Софийския университет]].