Търново (община Битоля): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 24:
== География ==
Разположено е на 960 m надморска височика в североизточните падини на планината [[Баба (планина)|Баба]] в областта [[Пелагония]], на 11 km западно от [[Битоля]]. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село [[Магарево]].<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=145 | заглавие=Трново |достъп_дата = 11 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Мој Роден Крај |
== История ==
[[Файл:Bukovo-Bareshani-Trnovo.jpg|ляво|мини|250п|[[Буковски манастир|Буковският]], [[Барешански манастир|Барешанският]] и Търновският манастир]]
За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили [[Магарево]], а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=146 | заглавие= Магарево |достъп_дата = 30 юли 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Мој Роден Крај |
През ΧΙΧ век Търново е голямо и богато село в [[Битоля|Битолска]] [[кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 година до 1849 година преподава [[Константин Миладинов]]. Традиционно жителите му се занимават с [[абаджийство]].<ref>Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 76. </ref>
В 1854 година е изградена църквата „[[Успение Богородично (Търново)|Успение Богородично]]“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена през 30-те години на XX век.<ref name="Bitola Tourist Info">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bitolatourist.info/mk/425-crkvi-manastiri-pelister | заглавие= Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер|достъп_дата =11 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Bitola Tourist Info |
{{цитат|Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 49.</ref>}}
|