Борис Дрангов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м др. |
||
Ред 25:
Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март [[нов стил]]) 1872 година в [[Скопие]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на [[Скопско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в родния си град с отличен успех.<ref> Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия – [http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008.]</ref> През 1891 година е приет във [[Военното училище]] в [[София]] и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1<sup>-ва</sup> юнкерска рота.
[[Файл:Boris Drangov, 22 September 1906, Saint Petersburg Foto Edward Westly.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Дрангов от [[Фотостудио „Едуард Уестли“]], Санкт Петербург, 22 септември 1906 г.]]
През 1894 година след конфликт със строеви офицер със заповед №63 от 10 юни старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в [[Трети конен полк|3<sup>-ти</sup> конен полк]] в [[Пловдив]]. Няколко месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. През 1895 г. е произведен в първия офицерски чин – [[подпоручик]] и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. На 21 януари 1893 година със заповед №3 е назначен за младши офицер в четвърти [[ескадрон]] на [[Втори конен полк|2<sup>-ри</sup> конен полк]] в [[Лом]]. През 1899 година със заповед №2 е произведен в чин [[поручик]].<ref name="rangeloff">Рангелов, Л., Роден войсковеодец, София, 1987, Военно Издателство, стр. 258</ref>
В Лом младият офицер се запознава с [[Райна Дрангова|Райна Денкова Попова]] – дъщеря на [[Денко Николов|Денко Николов Попов]] от село [[Младо Нагоричане|Мало Нагоричене]] – [[четник]] на дядо [[Ильо войвода]], участвал в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] (1876). През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-
=== Илинденско-Преображенско въстание (1903) ===
Ред 37:
Участва в сражението в планината [[Плавица]], [[Кратовско]] на 29 август 1903 г. [[Владислав Ковачов]] пише: {{цитат|Дрангов се държа отлично. Той бе напълно спокоен и добре направляваше огъня...<ref>Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 43.</ref>|}}
През 1904 г. като поручик във [[Втори конен полк|2<sup>-ри</sup> конен полк]] е командирован в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт-Петербург]], [[Русия]]<ref>Танчев, И., ''Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)'', София, 2008, ИК „Гутенберг“, с. 94</ref>, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин [[ротмистър]]. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – [[Шести пехотен търновски полк|6-
В годините 1910 – 1912 година майор Дрангов заедно с подполковник [[Александър Протогеров]], майор [[Петър Дървингов]] и подполковник [[Климент Кръстев]] застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховен комитет]].
Ред 51:
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918), като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от [[Македония (област)|Македония]], Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]], [[Кочани]] и [[Щип]]. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село [[Градец (Община Виница)|Градец]].
През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от [[Петрич]]. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село [[Дрангово (Област Благоевград)|Дрангово]]) през този период се изгражда [[Дрангова чешма|паметник чешма]] на загиналите войници и офицери от 5-
[[Файл:Skopje parade 1916.jpg|мини|235п|Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година]]
[[Файл:Letter from Boris Drangov to Kiril Drangov 9 May 1917-02.jpg|дясно|мини|250п|Писмо от Борис Дрангов до сина му [[Кирил Дрангов]], 9 май 1917 г., три дена преди смъртта му на 11 май (стар стил)
Ред 85:
Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна дивизия]] и близо 6 месеца е по бойните полета на [[Добруджа]] в [[Румънска кампания (Първа световна война)|кампанията срещу Румъния]].
[[Файл:Boris Drangov-monument1.JPG|235п|мини|Паметник на Борис Дрангов в Пловдив
На 18 март 1917 г. поема командването на [[Девети пехотен пловдивски полк|9<sup>-ти</sup> пехотен пловдивски полк]] от [[Втора пехотна тракийска дивизия|2<sup>-ра</sup> пехотна дивизия]]. Отбранява участъка от кота 1050 в
На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река [[Черна (река)|Черна]], подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе „Колко много исках още да служа на България“.
| |||