Отваря главното меню

Промени

м
Премахнати редакции на Gmateev (б.), към версия на Kerberizer
'''Георги Евдокиев Марков''' е [[България|български]] [[политик]] и [[Конституционен съд на България|конституционен съдия]] от [[1994]] до октомври [[2003]] г.
 
На [[Президентски избори в България|Президентските избори в България]] през 2006 г. е кандидат за президент. Преди [[1989]] г. е сътрудник на [[Държавна сигурност]].
 
== Биография ==
Роден е в [[София]] на [[20 март]] [[1950]] г. Преди [[10 ноември 1989]] г. е юрисконсулт на [[Столичната община]], [[адвокат]], хонорува и е асистент по [[административно право]] в [[СУ]] и главен секретар на списание „[[Държава и право]]“. Твърди, че е бил безпартиен.
Георги Марков е роден в София на 20 март 1950 г. Произхожда от семейство на служащи, безпартийни. Майка му Елена Новкиришка е изключена от Юридическия факултет на Софийския университет след  9 септември 1944 г. по политически причини. Работи като стоковед в „Печатни произведения“. Баща му Евдоки Марков е завършил първата театрална школа на големия български артист и педагог  Георги Стаматов и играе под негова режисура в Профсъюзния театър (Работнически театър) „Г. Димитров“ на пл. Възраждане. Работил е дълги години като касиер-счетоводител в Селскостопанската академия.
 
Съпругата му Мария почива през март 2018 г. в Будапеща. С нея прекарват 47 години от живота си след като сключват брак в унгарската столица. Има една дъщеря Елизабет родена в унгарския град Естергом. Там завършва история на изкуствата.
 
Депутат на [[СДС]] и член на законодателната комисия във [[Велико Народно събрание|ВНС]] от [[София]] и следващото народно събрание. През [[1994]] г. е назначен за конституционен съдия от президента [[Желю Желев]]. Председател на УС на [[ПФК Левски|ПФК „Левски“]] от [[2000]] до 2003 г. От декември [[2005]] г. е председател на партия „[[Ред, законност и справедливост]]“ (РЗС). Участва в [[Президентски избори в България|изборите за президент на България]] през [[2006]] г. и получава 75&nbsp;478 гласа (2,716%). Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.<ref>[http://www.rzs.bg/news.php?item=27 „Георги Марков: На тези избори ще има само един автентичен седесар“] – статия на сайт на РЗС, 16.09.2006 г.</ref>
{{Президентски избори в България (2006)}}
 
След слабия резултат на изборите, в края на ноември подава оставка като председател на РЗС.<ref name="vsekiden">{{цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vsekiden.com/print2.php?topic=1&id=15415 |заглавие=Георги Марков подаде оставка като лидер на РЗС |издател=vsekiden.com |дата=26 ноември 2006 |достъп_дата=21 юни 2007|език=bg |език-икона=да }}</ref>
 
Към 2006 г. е женен, има дъщеря.
 
== Агентурна дейност ==
Въпреки, че още от [[1992]] г. има слухове, че има досие в архива на [[Държавна сигурност]] под псевдонима Николай, той отрича това. По-късно твърди, че фактът, че са го избрали за конституционен съдия означава, че не е бил агент. По време на кандидат президентската му кампания през 2006 г., вестник [[Монитор (вестник)|Монитор]] публикува документи, за които се твърди, че са личното дело на Марков и в които се казва, че той е агент на ДС от [[1972]] г. Марков твърди, че тези документи са фалшификат.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122089&srcpos=37 „Досието на Георги Марков вече е публичен факт“] – [[Mediapool.bg]], 2006-10-09</ref>
 
С [[s:Решение № 4 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 4 от 21.06.2007]] г., както и с [[s:Решение № 10 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 10 от 25.07.2007]] г. и [[s:Решение № 14 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 14 от 04.09.2007]] г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към [[Държавна сигурност]] и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Георги Евдокиев Марков към Втори отдел на Държавна сигурност и на Шесто управление в периода 1971 – 1976 в качеството на агент с псевдоними „Николай“ и „Стефан“ <ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/4.pdf | title = Решение №4 от 21.06.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 14 юли 2011}}</ref><ref name=comdos10>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/10.pdf | title = Решение №10 от 25.07.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 14 юли 2011}}</ref><ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf | title = Решение №7 от 04.09.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 15 юли 2011}}</ref>. След първото решение Марков отново отрича да е писал доноси <ref name="News.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1236755059 | заглавие=Георги Марков – агент на Шесто |автор= | съавтори= |издател=News.bg | дата=21 юни 2007 | достъп_дата=21 юни 2007| език=bg | език-икона=да }}</ref>. Във второто решение Комисията съобщава за открито от нея в друго дело сведение от агент „Николай“ относно обект на [[ДОП]] „Скакалеца“ прието на 7 декември 1972 по линия „Подготовка и бягство от НРБ“. <ref name=comdos10/> Досието на Марков е унищожено на 18 юни 1990 г.
 
== Библиография ==
* „''Георги Марков в „24 часа“''“ (2005) – 40 статии публикувани във в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ в периода 1992 – 1994 г.
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-15-58-30/151-2014-09-15-20-00-16 Георги Евдокиев Марков] Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА
 
{{СОРТКАТ:Марков, Георги}}