Отваря главното меню

Промени

== Семейство ==
 
*Георги Марков е роден в София на 20 март 1950 г. Произхожда от семейство на служащи, безпартийни. Майка му Елена Новкиришка е изключена от Юридическия факултет на Софийския университет след  9 септември 1944 г. по политически причини. Работи като стоковед в „Печатни произведения“. Баща му Евдоки Марков е завършил първата театрална школа на големия български артист и педагог  Георги Стаматов и играе под негова режисура в Профсъюзния театър (Работнически театър) „Г. Димитров“ на пл. Възраждане. Работил е дълги години като касиер-счетоводител в Селскостопанската академия. Съпругата му Мария почива през март 2018 г. в Будапеща. С нея прекарват 47 години от живота си след като сключват брак в унгарската столица. Има една дъщеря Елизабет родена в унгарския град Естергом. Там завършва история на изкуствата. Семейство
 
*СемействоПрофесионална дейност Георги Марков завършва право в СУ „Климент Охридски“. Работи като стажант съдия в Софийски градски съд. През 1978 г. става юрискосулт, а после и началник отдел „Правен“ на Първи районен съвет в София. През 1985 г. е назначен за главен юрисконсулт на Столична община. През 1988 г. е приет за адвокат в Софийската адвокатска колегия. В периода 1985-1999 е хоноруван асистент по административно право по покана на проф. Кино Лазаров. Има над 30 научни публикации и една книга, касаеща отчуждаването на недвижими имоти на гражданите и тяхното обезщетяване и анализ на практиката на Върховния съд. През 1988 г. в списание „Държава и право“ излиза съвместната му статия с проф. д-р Живко Сталев „За усъвършенстване на административното производство“. В края на 80-те години става Главен секретар на списание „Държава и право“ по покана на главния редактор проф. Живко Миланов. Член е на законодателната комисия въвъ Великото народно събрание и в 36-тото Народно събрание. Негов е законът с който са реституирани 25 000 магазинни помещения на гражданите, изкупени им принудително по ПМС 60/1975 г. През 1994 г. е назначен от президента д-р Желю Желев за конституционен съдия. Мотивът на Държавния глава е, че има самостоятелно мислене. Напуска Конституционния съд подади изтичане на мандата през 2003 г. От 1999 до 2014 г. е в редакцията на списание „Юридически свят“ по покана на главния редактор проф. Нено Неновски. Политическа дейност През 1990 г. за пръв път става партиен член – на Демократическата партия и като мажоритарен кандидат на СДС става депутат във Великото народно събрание. Победител е в първи тур в 197 избирателен район София – ж.к. Люлин. Става зам. предсетател на Демократическата партия с председател Стефан Савов. Негова е идеята за гладна стачка на 39-те депутати на СДС, напуснали ВНС. В основата на успеха при първата победа на СДС на 13 октомври 1991 г. Любимен на сините митинги обикаля страната заедно със Стоян Ганев, Венци Димитров, Сашо Йорданов, Стефан Савов, Елка Константинова, Йордан Василев, Златка Русева и Едвин Сугарев. Следва спечелване на кметски избори във всички големи градове от СДС. Организира рок концерт „Мавзолеят“ на 15 май 1992 г. заедно с актьора Тодор Колев, след което той е запален символично. От там излиза прозвището му „рок-депутат“. Негови са фразите „Избори до дупка“ и „Син седесарски шут“. Напуска политиката след като става член на Конституционния съд. Завръща се в нея през 2005 г. Като председател на партия „Ред, законност и справедливост“. Явява се на президентските избори срещу президента Първанов, но се класира четвърти, което води до доброволна оставка. През 2013 г. по повод „Костинбродската афера“ става консултант на ГЕРБ, а по покана на Борисов прес 2017 г. става депутат на партията от 24-ти избирателен район София от гражданската квота. Спортен деятел Запален левскар става член на секцията на „Левски“ по хокей на лед през 1988 г. по покана на легендарния син треньор Георги Страшимиров. През 1990 г. организира подписка във ВНС за девоенизирана и връщане на гражданския статус на футболен клуб „Левски“.  През 1992-1995 г. е член на ръководството на клуба по покана на Томас Лавчис. През 2001 г. по покана на Майкъл Чорни, а след това и на Тодор Батков, е председател на Управителния съвет на ПФК „Левски“. По покана на Иван Славков и Иван Вуцов е вицвпрезидент на Българския футболен съюз 2000-2004 г. Член е на БОК по покана на Иван Славков и председател на Юридическата комисия. При Костадинова става член на Бюрото на БОК.
Съпругата му Мария почива през март 2018 г. в Будапеща. С нея прекарват 47 години от живота си след като сключват брак в унгарската столица. Има една дъщеря Елизабет родена в унгарския град Естергом. Там завършва история на изкуствата.
 
== Професионална дейност ==
 
Георги Марков завършва право в СУ „Климент Охридски“. Работи като стажант съдия в Софийски градски съд. През 1978 г. става юрискосулт, а после и началник отдел „Правен“ на Първи районен съвет в София. През 1985 г. е назначен за главен юрисконсулт на Столична община. През 1988 г. е приет за адвокат в Софийската адвокатска колегия. В периода 1985-1999 е хоноруван асистент по административно право по покана на проф. Кино Лазаров. Има над 30 научни публикации и една книга, касаеща отчуждаването на недвижими имоти на гражданите и тяхното обезщетяване и анализ на практиката на Върховния съд. През 1988 г. в списание „Държава и право“ излиза съвместната му статия с проф. д-р Живко Сталев „За усъвършенстване на административното производство“. В края на 80-те години става Главен секретар на списание „Държава и право“ по покана на главния редактор проф. Живко Миланов. Член е на законодателната комисия въвъ Великото народно събрание и в 36-тото Народно събрание. Негов е законът с който са реституирани 25 000 магазинни помещения на гражданите, изкупени им принудително по ПМС 60/1975 г.
През 1994 г. е назначен от президента д-р Желю Желев за конституционен съдия. Мотивът на Държавния глава е, че има самостоятелно мислене. Напуска Конституционния съд подади изтичане на мандата през 2003 г. От 1999 до 2014 г. е в редакцията на списание „Юридически свят“ по покана на главния редактор проф. Нено Неновски.
 
== Политическа дейност ==
 
През 1990 г. за пръв път става партиен член – на Демократическата партия и като мажоритарен кандидат на СДС става депутат във Великото народно събрание. Победител е в първи тур в 197 избирателен район София – ж.к. Люлин. Става зам. предсетател на Демократическата партия с председател Стефан Савов. Негова е идеята за гладна стачка на 39-те депутати на СДС, напуснали ВНС. В основата на успеха при първата победа на СДС на 13 октомври 1991 г. Любимен на сините митинги обикаля страната заедно със Стоян Ганев, Венци Димитров, Сашо Йорданов, Стефан Савов, Елка Константинова, Йордан Василев, Златка Русева и Едвин Сугарев. Следва спечелване на кметски избори във всички големи градове от СДС. Организира рок концерт „Мавзолеят“ на 15 май 1992 г. заедно с актьора Тодор Колев, след което той е запален символично. От там излиза прозвището му „рок-депутат“. Негови са фразите „Избори до дупка“ и „Син седесарски шут“. Напуска политиката след като става член на Конституционния съд. Завръща се в нея през 2005 г. Като председател на партия „Ред, законност и справедливост“. Явява се на президентските избори срещу президента Първанов, но се класира четвърти, което води до доброволна оставка. През 2013 г. по повод „Костинбродската афера“ става консултант на ГЕРБ, а по покана на Борисов прес 2017 г. става депутат на партията от 24-ти избирателен район София от гражданската квота.
 
== Спортен деятел ==
 
Запален левскар става член на секцията на „Левски“ по хокей на лед през 1988 г. по покана на легендарния син треньор Георги Страшимиров. През 1990 г. организира подписка във ВНС за девоенизирана и връщане на гражданския статус на футболен клуб „Левски“. През 1992-1995 г. е член на ръководството на клуба по покана на Томас Лавчис. През 2001 г. по покана на Майкъл Чорни, а след това и на Тодор Батков, е председател на Управителния съвет на ПФК „Левски“. По покана на Иван Славков и Иван Вуцов е вицвпрезидент на Българския футболен съюз 2000-2004 г. Член е на БОК по покана на Иван Славков и председател на Юридическата комисия. При Костадинова става член на Бюрото на БОК.
 
 
{{СОРТКАТ:Марков, Георги}}
[[Категория:Български съдии]]
[[Категория:Български футболни функционери]]
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]]
16

редакции