Геоложка карта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 19:
Първата геоложка карта в [[САЩ]] е дело на Уилям Маклър през 1809 г.<ref name="Maclure1809">{{cite web | url=https://www.loc.gov/item/85694780/ | title=Maclure's geological map of the United States | publisher=Library of Congress | work=US Library of Congress' Map Collection | accessdate=30 октомври 2015}}</ref> Той прекосява и картографира почти всеки щат в съюза, като през двугодишния период на прочуване прекосява планините [[Алегани]] около 50 пъти.<ref>{{cite journal |last=Greene |first=J.C. |last2=Burke |first2=J.G. |year=1978 |title=The Science of Minerals in the Age of Jefferson |journal=Transactions of the American Philosophical Society |series=New |volume=68 |number=4 |page=39}}</ref> Първата геоложка карта на [[Великобритания]] е създадена от [[Уилям Смит]] през 1815 г., който използва принципи, установени от самия него.<ref>Simon Winchester, 2002, ''The Map that Changed the World'', Harper-Collins ISBN 0-06-093180-9</ref> Картата му съдържа подредба на скалните пластове, разделени по съдържанието им на [[вкаменелости]].
Първите геоложки карти в България са изработени от [[Ами Буе]] (1840) и [[Фердинанд фон Хохщетер]] (1870). За основател на българската геоложка наука се счита [[Георги Златарски]], който в периода 1905 – 1911 г. публикува поредица от цветни карти с мащаб 1:300 000, имащи изключително важно научно значение. Същото ниво на детайл се поддържа от [[Стефан Бончев]] през 1930-те години.<ref name="БГД"/> Заслуги имат и Тоула, [[Георги Бончев]], [[Еким Бончев]], [[Васил Цанков]], [[Христо Спасов (геолог)|Христо Спасов]], [[Йовчо Йовчев]] и др.<ref>{{пгб|24}}</ref> По-късните карти се съставят не толкова от отделни хора, а от екипи и геоложки организации.<ref name="БГД">{{cite journal|url=http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_1987_1/PDF/09_Antonov.pdf|journal=Списание на Българското геологическо дружество|issue=48|year=1987|title=Геоложките карти на България|author=М. Антонов, Ж. Иванов, Н. Кацков, Ст. Московски, К. Сапунджиев, Ил. Стоянов|page=73}}</ref>
== Източници ==
| |||