'''АбисалнотоАбисално дъно''' (отили [[гръцки]]'''абисална ἄβυσσοςравнина''' със значение({{lang|grc|ἄβυσσος}} – бездънен„бездънен“) е самостоятелна морфоструктура, част от [[океанско дъно|океанското дъно]], разположена непосредствено след [[Континентално подножие|континенталното подножие]]. Разположено е на дълбочина от 3000 m до 6000 m и заема около 77% от площта на океанското дъно. Областите, с дълбочина повече от 6000 m обикновено се определят като ултраабисални.<ref name="Абиссаль">{{икона|ru}} [http://gatchina3000.ru/great-soviet-encyclopedia/bse/005/485.htm Российские универсальные энциклопедии Брокгауз-Ефрон и Большая Советская Энциклопедия объединенный словник/Абиссаль]</ref> Изградено е от [[Базалт|базалтови скали]], припокрити с дълбоководни морски утайки. Характеризира се със слаба [[сеизмичност]] и ниска скорост на вертикалните движения на [[Земна кора|земната кора]]. Абисалните морски [[Утаяване|утайки]] включват предимно [[карбонат]]ни тини (главно глобигеринови на дълбочина до 4500 m), [[кремък|кремъчни]] тини ([[Радиоларии|радиоларийни]]) и червени [[Глина|глинести]] тини. В релефа преобладават обширни абисални [[Равнина (география)|равнини]], [[Котловина|котловини]], [[Плато|плата]], средноокеански [[хребет]]и, прорязани от дълбоководни ровове (падини).
Водите в тази зона се характеризират с относително слаба подвижност, постоянни ниски [[Температура|температури]] (1 – 2 °C, в полярните области – под 0 °C), постоянна [[соленост]] (34,7‰ - 34,9‰) и постоянна [[плътност]]. Напълно отсъства слънчева светлина. Тези условия, както и огромното [[налягане]], свойствено за абисалното дъно (20 – 110 Мн/м<sup>2</sup> или 200 – 1100 кгс/см<sup>2</sup>), определят своеобразието на органичния свят.<ref name="Абиссаль"/>
