Санстефански мирен договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 2003:C9:DBEA:7201:A94A:6675:82D0:61F7 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
редакция и препратки |
||
Ред 16:
|делегат2=[[Сафвет Мехмед паша]] <br> [[Садулах бей]]
|}}
'''Санстефанският предварителен мирен договор''' е прелиминарен (предварителен) [[мирен договор]] между [[Руската империя]] и [[Османска империя|Османската империя]], който слага край на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на [[Трета българска държава]] след близо пет века [[османско владичество в България]].
Договорът е подписан около 17 ч. на [[3 март]] ([[19 февруари]] [[стар стил]])<ref>Датите в статията са предадени по новия стил.</ref> 1878 г. в [[Сан Стефано]] (днес квартал на [[Истанбул]]), от граф [[Николай Игнатиев]] и [[Александър Нелидов]] от руска страна и от външния министър [[Савфет Мехмед паша]] и посланика в Германия [[Садулах бей]] от страна на [[Османската империя]]. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.
Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите [[велика сила|Велики сили]]
== Край на Руско-турската война ==
Ред 47:
Откритите антируски изказвания в Англия и несъгласието на [[Хабсбурги]]те с „''Основания на мира''“ вдъхват надежди на Османската империя за дипломатическа и военна подкрепа.<ref>Seton-Watson, R. W. ''„Disraeli, Gladstone and the Eastern Question“'', London, 1935 г., стр. 329</ref> Виена обаче отхвърля османската молба за помощ най-малко по две причини – тайното споразумение с Русия и защото не търси начин да спаси империята, а да завладее част от балканските ѝ владения. С тази цел австро-унгарците искат мирният договор след края на войната да бъде съгласуван между всички [[Велики сили]]. [[Обединеното кралство]] застава на същата позиция, но цели запазване на Османската империя.<ref>Татишев, С. С., Император Александър II, его жизнь и царствование, Москва, 1911 г., стр. 429</ref>
Канцлерът [[Ото фон Бисмарк]] предлага да посредничи за изглаждане на руско-британските разногласия.<ref>Косев, К. „''Източният въпрос и българското освобождение''“, София, 1978 г., стр. 409 – 419</ref> В края на същия месец обаче външният министър на Австро-Унгария [[Дюла Андраши]] възразява остро срещу разпростиране на България на юг от [[Стара планина]], което пряко противоречи на клаузите в Райхщадското споразумение с Русия.<ref>Die grosse Politik der europaischen Kabinete 1871 – 1914, Berlin, 1922 г., стр. 326 – 331</ref> Междувременно Русия започва да изпитва затруднения и с балканските си съюзници. Румъния недоволства от преминаването на [[Южна Бесарабия]] в състава на руската империя, макар че тя получава [[Северна Добруджа]] като компенсация. По-късно всички тези обстоятелства, включително и фактът, че руската армия не освобождава Македония и Родопите, възпрепятстват реализирането на Санстефанския договор, който така или иначе не само е бил предварителен, но и е бил подписан от Русия с ясното знание, че нарушава текстовете на Райхщадското споразумение. Липсата на предварително съгласие на Великите сили с условията на договора, както и неспазването на договореностите от руска страна на тайната политика от преди започване на войната, водят до провеждането на [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Андрей Карцов, руски дипломат, служил като консул в Белград, Париж и др., пише в книгата си „Зад кулисите на дипломацията“:<ref>Андрей Николаевич Карцов, руски дипломат, "Зад кулисите на дипломацията", 2-ро издание, Петроград, 1916 г., стр. 66.</ref>
{{цитат|Самото название предварителен показва, че руското правителство не придава на договора окончателно значение, а напротив - е смятало да го предоговори. В такъв случай защо изобщо е бил сключен? Спирането на военните действия е било уредено от с примирието от 19 януари 1878 г. Смисълът на Санстефанския договор може да е само един: да даде на българите доказателство за добрата воля на Русия, а отговорността за неизпълнението му да прехвърли на Европа.|}}
До 2015 г. беше малко известно в България, че Русия сключва тайно споразумение с Австро-Унгария във връзка с руско-турската война, което е предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под управлението на Австро-Унгария.<ref>''Покровский М.'' Русская история с древнейших времен. При участии Н. Никольского и В. Сторожева. – М., 1911, т. 5, с. 309 – 318.</ref> <ref>Договори между Русия и Австро-Унгария, по-специално: Райхщатският договор от 8 юли 1876 г. и Будапещенската тайна конвенция от 15 януари 1877 г., както и договорът с Великобритания за изменение на Санстефанския договор от 30 май 1878 г. Всички договори – тук: http://istmat.info/node/27109</ref>
Line 97 ⟶ 99:
В замяна на репарациите по войната [[Високата порта]] предава на [[Русия]] територии в [[Кавказ]], включително [[Батуми]] и [[Карс]], както и [[Северна Добруджа]], която [[Русия]] отстъпва на [[Румъния]] в замяна на [[Буджак|Южна Бесарабия]] (Член 19). Северна Добруджа е предвидена от Цариградската конференция да влезе в състава на източната българска автономна област<ref name="autogenerated2003"/>.
Проливите – [[Босфор]]ът и [[Дарданели]]те са обявени за открити, както във война, така и в мир, но само за търговските съдове на неутралните държави, отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24), като Русия не получава възможност да ги използва за военните си кораби.<ref>И. Козлов - „По следите на „Турския гамбит“ или руската полупобеда от 1878 г.“ - Москва 2014 г., стр. 378.</ref>
== Предпоставки за преразглеждане на договора ==
Line 109 ⟶ 111:
Заедно с Обединеното кралство, [[Италия]] и [[Франция]] се обявяват силно против излаз на България на [[Бяло море (Южна Европа)|Бяло море]], под претекст че ще бъде използван от Русия, за да окаже влияние над [[Средиземноморие]]то и морските сили в [[Европа]].<ref>АВПР, Ф. Канцелярия, д 92, л. 32</ref> Готово да покаже настойчивостта си, Обединеното кралство започва да се готви за война. Започнати са мерки за съставянето на два експедиционни корпуса за военни действия срещу русите и превоз на английски войски от [[Индия]], през [[Суецки канал|Суецкия канал]] в Средиземно море.<ref>Sumner, B.H., Russia and the Balkans. 1870 – 1880, 1962 г.</ref>
Австро-Унгария изявява недоволство от създаването на голяма славянска държава, което е противоречало на предварителните тайни договорености
Тази криза в отношенията със западните Велики сили карат Русия да мисли, че надвисналата война с Обединеното кралство и Австро-Унгария ще се състои.<ref>Милютин Д.А., Дневник Д.А. Милютина, Москва, 1949 г., стр. 26</ref><ref>Газенкампф М.А. Мой дневник на войне 1877 – 1878 годой.-ВЕ, 1906 г.</ref> Руската армия не е способна на втора война, веднага след приключилата, а флотът за бъдещи военни действия в [[Черно море]] срещу Обединеното кралство, освен всичко сред войските върлува [[Коремен тиф|тиф]].
Line 126 ⟶ 128:
Тайните договори, разбира се, остават неизвестни за руската общественост, като самата война е представена в Русия като освободителна, насочена към спасяване на братята-славяни от тежкия робски живот в Турция. Още с преминаването на руските войски през Дунав се стига до недоволство сред военните, и след около няколко дни и в Русия – оказва се, че българите са описани прекалено бедстващи, а на практика руските войски виждат, че стопанствата на българите и животът им като цяло са по-добри от тези на руските селяни. Това недоволство намира отражение и в дневника на Достоевски<ref>[http://www.magister.msk.ru/library/dostoevs/dostdn21.htm Ф.М.Достоевский. Дневник писателя. 1877, Ноябрь] глава „II. САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТЬ“</ref>.
Редица руски историци, сред които Л.С. Чернов, Е.П. Кудрявцева и В.Н. Пономарьов, отбелязват, че чрез „създаването на голяма България, имаща достъп както до Черно, така и до Егейско море, Русия укрепва позициите на подстъпите към проливите и Цариград“,<ref>И. Козлов - „По следите на „Турския гамбит“ или руската полупобеда от 1878 г.“ - Москва 2014 г., стр. 379.</ref>
=== Отношение на балканските държави ===
Line 132 ⟶ 136:
Сърбия иска [[Видин]] и изявява претенции за [[Македония (област)|Македония]]. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия насочва стремежите си за териториално разширение на изток, към българските земи. По това време сърбите целят да възстановят териториите на „[[Велика Сърбия]]“ от времето на [[Стефан Душан]], в която влизат земите на цялата македонска област и градовете [[Щип]], [[Велес]], [[Благоевград|Горна Джумая]], [[Белоградчик]], [[Кюстендил]] и други.<ref>Ристиħ, Јов. Дипломатическа историја Србије, Београд, 1898 г., стр. 113</ref>
Румъния също не остава доволна от договора. Обсъждане по тези въпроси между граф Игнатиев и румънският крал [[Карол I (Румъния)|Карол I]], има още през февруари 1878 г. Тогава монархът протестира относно преминаването на Южна Бесарабия в Русия и на [[Северна Добруджа]] в Румъния. Така се нарушава целостта на румънския народ, а румънската държава получава чужди земи с чуждо население (Северна Добруджа). По-късно тези несъгласия дават отражение и в Берлинския конгрес. <ref>Хр. Христов, Освобождението на България и политиката на западните държави. 1876 – 1878, София, 1968 г., стр. 145</ref> Румъния също изразява недоволството, че не е била поканена на преговорите между Русия и Турция.
Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и [[Тракия]] в българската държава.
| |||