Уикипедия

Златен век на исляма: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
копирам текстове от Абасидски халифат
Ред 5:
При „Ислямския Ренесанс“ се развиват [[математика]]та, [[медицина]]та, [[философия]]та, [[физика]]та, [[химия]]та и други науки. Ислямската култура, простираща се от южна Испания до Китай, включва постиженията на учени от най-различни националности и вероизповедания. Тя развива по-нататък познанията на египтяните, гърците и римляните и подготвя почвата за епохата на [[Ренесанс]]а.
 
== Предпоставки ==
== Причини ==
=== Религиозни ===
Един от двигателите на златния ислямски век се корени в множеството [[коран]]ични [[аят]]и и [[хадис]]ите, които акцентират наизтъкват [[образование]]то като ценност и подчертават значението на придобиването на знания. Именно те изиграват жизненоважна роля в битието на мюсюлманите от тази епоха, подтиквайки ги в търсенето на знания и развитието на [[наука]] <ref>Groth, Hans, ed. (2012). Population Dynamics in Muslim Countries: Assembling the Jigsaw. Springer Science & Business Media. p. 45. ISBN 978-3-642-27881-5.</ref><ref>Rafiabadi, Hamid Naseem, ed. (2007). Challenges to Religions and Islam: A Study of Muslim Movements, Personalities, Issues and Trends, Part 1. Sarup & Sons. p. 1141. ISBN 978-81-7625-732-9.</ref><ref>Salam, Abdus (1994). Renaissance of Sciences in Islamic Countries. p. 9. ISBN 978-9971-5-0946-0.</ref>.
 
=== Държавно покровителство ===
СредновековнатаСредновековният [[Арабски халифат|ислямска империя]] силно покровителствалапокровителства учените. Например споредСпоред едно историческо проучване средствата, изразходвани за спонсориране на преводаческотопреводаческо дело в ислямския свят, се оценяват на около два пъти повече от годишния бюджет за научни изследвания на Съвета за медицински изследвания на [[Великобритания|Обединеното кралство]]<ref>Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Архивирано от оригинала на 14 януари 2014. Посетен на 18 май 2013.</ref>. Най-добрите учени по онова време пък получавалиполучават държавно заплащане, което се оценява като еквивалентниеквивалентно на професионалните спортисти днес<ref>In Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. Архивирано от оригинала на 14 януари 2014. Посетен на 18 май 2013.</ref>. С държавна помощ билисе строенистроят и грандиозни начунинаучни центрове, какъвто например бил [[Дом на мъдростта|Домът на мъдростта]], построен от [[халиф]] [[Харун ал-Рашид]] в [[Багдад]].
 
=== Запазване и развиване на античното наследство ===
Ред 18:
Тук става дума най-вече за средновековното книжно дело. С новата и по-лесна система за писане след въвеждането на хартията, трансферът на информация бил улеснен максимално за онази епоха. За първи път в историята станало възможно човек да си изкарва прехраната само от писане и продажба на [[книга|книги]]<ref>In Our Time – Al-Kindi, Hugh Kennedy". bbcnews.com. 28 юни 2012. Архивирано от оригинала на 14 януари 2014. Посетен на 18 май 2013.</ref>. Използването на хартия се разпространява от [[Китай]] в мюсюлманските региони през [[8 век|8-ми век]], а бързо след това пристига и в [[Ал-Андалус]] на [[Пиренейски полуостров|Иберийския полуостров]] (съвременна [[Испания]] и [[Португалия]]). Мюсюлманските производители на хартия разработват конвейрни методи за ръчно копиране на ръкописи, като така постигат далеч по-големи тиражи от постиганите дотогава в [[Европа]] в продължение на векове<ref>„Islam's Gift of Paper to the West“. Web.utk.edu. 29 декември 2001. Архивирано от оригинала на 3 май 2015. Посетен на 11 април 2014.</ref>. Именно от този регион останалият свят се научил да прави хартия от лен.
 
== Образование ==
== Образованието ==
Централното място на писанията и тяхното изучаване в ислямската традиция спомогнало образованието да стане главен религиозен стълб валиден в почти всички времена и места в ислямската история. Значението на знанието в ислямската традиция е отразено в редица хадиси, приписвани на пророка [[Мохамед]], включително и този, който напътства вярващите да „''търсят знания, дори в Китай''“<ref> Jonathan Berkey (2004). „Education“. In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA.</ref>. Въпреки че е невъзможно да се изчислят нивата на грамотност в историческите ислямски общества, почти сигурно е, че те са били относително високи, поне в сравнение с техните европейски съседи<ref>Jonathan Berkey (2004). „Education“. In Richard C. Martin. Encyclopedia of Islam and the Muslim World. MacMillan Reference USA.</ref>.
 
През първите няколко века след зараждането на [[ислям]]а образователните процеси били изцяло неформални, но от 11-ти и 12-ти век управляващите елити започнали да създават институции за висше религиозно и светско обучение, известни като [[медресе]]та. Медресетата скоро се размножили в целия ислямски свят, което спомогнало за разпространението на ислямското обучение извън градовете. Организираното обучение обединило различните мюсюлмански общности в общ културен проект, зародили се различни школи, всяка от която със значителен брой последователи.
 
=== Университети и научни центрове ===
[[Файл:University of Al Qaraouiyine.jpg|мини|Вътрешен двор на [[Университет „Карауин“|университета „Ал-Караууин“]]]]
В ислямския свят при джамиите се отварят училища, където се преподават не само духовни, но и светски науки. Много медресета с течение на времето се превръщат в университети. Мюсюлманските владетели организират научни центрове, където учените могат да натрупват, развиват и обменят знания. Най-известният от тези научни центрове – „Дом на Мъдростта“ („Бейт ал-Хикма“), е основан от халиф [[Абдаллах ал-Мамун|ал-Мамун]] през 20-те години на IX век. Освен [[Багдад]], центрове на научната дейност на [[Средновековие|средновековния]] [[Изток]] в различни периоди от неговата история са: [[Кайро]], [[Дамаск]], [[Бухара]], Газна, [[Самарканд]], [[Хорезъм|Хорезм]], [[Исфахан]], [[Нишапур]], [[Балх]] и други градове.
Ред 30:
 
== Естествени науки ==
=== Философия ===
Едно от основните определения на „ислямската философия“ е „философският стил, произведен в рамките на ислямската култура“. Ислямската философия, според тази дефиниция нито е задължително да се занимава с религиозните въпроси, нито е създавана само от мюсюлмани. Арабските преводи на [[Аристотел]] са ключова стъпка в предаването на знанията на древните гърци до ислямския свят и запада.
 
Три спекулативни мислители, ал-Кинди, ал-Фараби и Авицена, комбинират Аристотелизма и [[Неоплатонизъм|Неоплатонизма]] с други идеи, въведени от исляма. Други влиятелни мюсюлмански философи в халифатите са ал-Джаних и [[Ибн ал-Хайтам]].
 
=== Научен метод ===
[[Ибн ал-Хайтам]] (Алхазен) е значима фигура в историята на научния метод, особено в подхода си към експериментиране. Описан е като „първият истински учен в света“<ref>Al-Khalili, Jim (2009-01-04). „BBC News“. BBC News. Архивирано от оригинала на 3 май 2015. Посетен на 11 април 2014.</ref><ref>Bradley Steffens (2006), ''Ibn al-Haytham: First Scientist'', Morgan Reynolds Publishing, ISBN 1-59935-024-6.</ref>. Той разработва основата на [[научен метод|научния метод]] в своята ''„[[Книга за оптиката]]“'' (1021 г.). Особено важно е емпиричното доказателство за теорията за навлизане на светлината (която се състои в това, че светлинните лъчи се възприемат от очите, а не са излъчвани от тях).
 
[[Авицена]] е създал правила за тестване на ефективността на лекарствата. Негово е заключението, че за да бъде приет ефектът, получен от експерименталното лекарство трябва да се наблюдава постоянно или след много повторения. Лекарят [[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Ал-Рази]] е ранен защитник на експерименталната медицина и препоръчва използването на контрол за клинични изследвания. Той каза: „Ако искате да изследвате ефекта на кръвопроливането върху заболяване, разделете пациентите на две групи, извършвайте кръвопускане само в една група, наблюдавайте и двете и сравнявайте резултатите“.
Line 37 ⟶ 42:
=== Астрономия ===
[[Файл:Ghotb2.jpg|150 px|мини|ляво|Средновековен ръкопис на Кутуб ал-Дин ал-Ширази, изобразяващ епицикличен планетарен модел]]
[[Астрономия]]та е една от науките, от които най-много се интересуват мюсюлманските учени. Почти във всички големи градове на ислямските държави има [[обсерватории]]. Учените усъвършенстват [[астролабия]]та – инструмент за определяне на разположението на звездите и за измерване на разстоянията между тях. През IX – X век, братята Муса (Banū Mūsā) изчисляват дължината на земната окръжност. През 1259 г., Насир ад-Дин ат-Туси основава най-голямата по това време в света Марагинска обсерватория близо до [[Тебриз]]. Заедно с Шараф ад-Дин Ат-Туси и Ибн аш-Шатир той е един от първите, които се произнасят за възможността [[Земята]] да се върти около своята ос. Мюсюлманите[[Хорезъм|Хорезмийският]] усъвършенстватучен [[астролабияАл-Бируни]]та – инструментдоказва затази определянетеория. наС разположениетопроучвания, напроведени звездитеблизо идо заиндийския измерванеград Нандана, той съумява да изчисли площта на разстояниятаповърхността междуна тяхЗемята. ПрезПриложеният IX –от Xнего век,метод братятасе Мусанарича (Banūв Mūsā)Европа изчисляват дължината„правило на земната окръжностБируни“.
 
[[Ал-Батани]] пък подобрява точността на измерване на [[прецесия]]та на земната ос. Корекциите, направени в [[геоцентричен модел|геоцентричния модел]] от [[Насир ал-Дин ал-Туси]], [[Муаяд ал-Урди]] и [[Ибн ал-Шатир]], по-късно са включени в от [[Николай Коперник]] в неговия [[хелиоцентричен модел]].<ref>[http://plato.stanford.edu/entries/copernicus/ Stanford Encyclopedia of Science: „Copernicus“] by Sheila Rabin</ref>
[[Хорезъм|Хорезмийският]] учен [[Ал-Бируни]] доказва, че Земята се върти около своята ос и около Слънцето. С проучвания, проведени близо до индийския град Нандана, той съумява да изчисли площта на повърхността на Земята. Приложеният от него метод се нарича в Европа „правило на Бируни“.
 
Средноазиатският учен [[Ал-Фаргани]] изучава движението на небесните тела и открива наличието на петна по Слънцето, а трудовете му в областта на астрономията са преведени на [[латински]] през 12 век и в продължение на векове са използвани като учебници в Европа. Той е първият учен, който изчислява точната стойност на кривината на [[еклиптика]]та.
Line 49 ⟶ 54:
[[Ал-Андалус|Андалуският]] лекар Ибн ал-Байтар (Ибн Байтар) (1190 – 1248) описва в книгата си около 1400 лечебни растения и [[билки]]. Освен лекар, той е аптекар и учен. Неговата работа се смята за основен научен труд във [[фармакология]]та.
 
[[Медицина]]та в средновековния ислям е областта от [[наука]]та, която напредва особено много по време на управлението на Абасидите. През 9 век в Багдад има над 800 лекаря и се извършват големи открития в областта на анатомията и болестите. По това време е направено ясно разграничение между дребна и [[едра шарка]]. Известният персийски учен Ибн Сина (известен на Запад като [[Авицена]]) критически преработва и систематизира тогавашните знания и е смятан от мнозина за „баща на съвременната медицина“. Най-известните му произведения са философската и научна [[енциклопедия]] „Книга на лечението“ и медицинската енциклопедия „Канон на медицината“, която се превръща в стандартен учебник по медицина за много [[Средновековие|средновековни]] [[университет]]и и остава в употреба до средата на XVII век. Освен философията и медицината, текстовете на Авицена засягат теми като [[астрономия]], [[алхимия]], [[география]], [[геология]], [[психология]], [[богословие]], [[логика]], [[математика]], [[физика]] и [[поезия]]<ref>{{cite web | publisher = Encyclopædia Iranica | year = 2006 | url = http://www.iranicaonline.org/articles/avicenna-index | title = Avicenna | work = Iranica.com | accessdate = 19 януари 2010 | lang = en}}</ref>.
 
[[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Ал-Рази]] пише няколко медицински книги и е откривател на редица болести. Той е един от първите, които оспорват хуморалната теория на [[Хипократ]].▼
 
=== Алгебра ===
Персийският учен [[Мохамед ал-Хорезми]] значително развива [[алгебра]]та в забележителния си труд ''„[[Кратка книга за смятането с приведение и двустранно отнемане]]“'' ({{lang|ar| الكتاب المختصر في حساب الجبر والمقابلة}}), от който произлиза и самия термин ''алгебра''. Поради това, той е считан от някои за „бащата на алгебрата“,<ref>Ron Eglash(1999), p.61</ref> макар, че това прозвище е приписвано и на гръцкия математик [[Диофант]]. Термините [[алгоризъм]] и [[алгоритъм]] също произлизат от името на Ал-Хорезми, който има и значителна роля за популяризирането на [[арабски цифри|арабските цифри]] и [[индийско-арабска цифрова система|индийско-арабската цифрова система]] извън границите на [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]].
 
=== Алхимия ===
Мюсюлманските алхимици също повлияват средновековната европейска алхимия, особено благодарение на Джабир ибн Хайян (''Джебер''). Голям брой химични процеси (като [[дестилация]]та) са разработени в мюсюлманския свят и след това разпространени и в Европа.
 
== Литература ==
[[Файл:Ali-Baba.jpg|мини|„Али Баба“ от [[Максфилд Периш]].]]
{{основна|Ислямска литература|Арабска литература}}
Най-известното художествено произведение на ислямската литература е „[[Хиляда и една нощ]]“. Оригиналната концепция произлиза от доислямските ирански (персийски) първообрази с използването на индийски елементи. Сборникът с приказки също така включва истории от народите в Близкия изток и Северна Африка. Епосът е започнат през 10 век и придобива окончателната си форма през 14 век, като броя и вида на приказките се променя през годините в различните ръкописи.<ref>John Grant and John Clute, ''The Encyclopedia of Fantasy'', „Arabian fantasy“, p 51 ISBN 0-312-19869-8</ref> Оказва голямо влияние на Запад след като за пръв път е преведен през 18 век от [[Антоан Галан]].<ref>L. Sprague de Camp, ''Literary Swordsmen and Sorcerers: The Makers of Heroic Fantasy'', p. 10 ISBN 0-87054-076-9</ref> През годините са написани много подобия на [[епос]]а, особено във [[Франция]].<ref>John Grant and John Clute, ''The Encyclopedia of Fantasy'', „Arabian fantasy“, p 52 ISBN 0-312-19869-8</ref> Различни герои от тази творба се превръщат в икони в западната култура – такива като [[Аладин]], [[Синдбад Мореплавателя|Синдбад]] и [[Али Баба]].
 
Известен пример за персийската романтична поезия е поемата „[[Лейла и Маджнун]]“, датираща от омаядската ера от 7 век – трагична история за неумиращата любов, която много прилича на по-късната „[[Ромео и Жулиета]]“.
 
По време на Абасидите, арабската поезия достига своя ''Златен век'', особено преди упадъка на централната власт и възхода на [[персидски династии|персидските династии]]. Писатели като [[Абу Тамам]] и [[Абу Нувас]] са тясно свързани с халифския двор в Багдад от началото на 9 век, а други като [[Ал-Мутанаби]] получават покровителство от местните велможи.
 
== Технология ==
[[Файл:Abbasids Baghdad Iraq 1244.JPG|мини|Монета от епохата на Абасидите, Багдад, Ирак, 1244 г.]]
В областта на технологиите, мюсюлманския свят възприема производството на хартия от [[Китай]].<ref>Adam Robert Lucas (2005), „Industrial Milling in the Ancient and Medieval Worlds: A Survey of the Evidence for an Industrial Revolution in Medieval Europe“, Technology and Culture 46 (1), p. 1 – 30 [10].</ref> Познанието за барута също е разпространено от Китай чрез ислямските страни, където за пръв път се разработват формулите за чист [[калиев нитрат]] и експлозивния ефект на [[барут]]а.<ref>Ahmad Y Hassan, [http://www.history-science-technology.com/Articles/articles%202.htm Potassium Nitrate in Arabic and Latin Sources], ''History of Science and Technology in Islam''.</ref><ref name=Gunpowder>Ahmad Y Hassan, [http://www.history-science-technology.com/Articles/articles%203.htm Gunpowder Composition for Rockets and Cannon in Arabic Military Treatises In Thirteenth and Fourteenth Centuries], ''History of Science and Technology in Islam''.</ref>
 
Направени са редица подобрения в [[напояване]]то и селското стопанство, чрез използването на нови технологии като [[вятърна мелница|вятърната мелница]]. Култури като [[бадем]] и [[цитрусови плодове]] се разпространяват в Европа през [[Ал-Андалус]], а европейците постепенно възприемат и отглеждането на захар. Арабските търговци доминират търговията в [[Индийския океан]] до идването на [[португалци]]те през 16 век. Важен център на тази търговия е държавата [[Ормуз]]. По това време съществува и широка мрежа от търговски пътища в [[Средиземно море]], по които мюсюлманските страни търгуват помежду си и с европейски държави като [[Венеция]], [[Генуа]] и [[Каталония]].
 
Мюсюлманските инженери и учени в ислямския свят въвеждат редица иновативни индустриални приложения на [[водна енергия|водната енергия]], както и полагат началото на употребата на енергията на приливите, вятърната енергия и нефтопродуктите (по-специално чрез дестилацията им в [[керосин]]). Индустриалната употреба на воденицата датира от 7 век. По времето на [[Кръстоносни походи|кръстоносните походи]], във всяка провинция в мюсюлманския свят има функциониращи мелници, от Ал-Андалус и Северна Африка до Близкия изток и Централна Азия. Тези мелници извършват голямо разнообразие от селскостопански и производствени задачи.<ref>Adam Robert Lucas (2005), „Industrial Milling in the Ancient and Medieval Worlds: A Survey of the Evidence for an Industrial Revolution in Medieval Europe“, ''Technology and Culture'' '''46''' (1), p. 1 – 30 [10].</ref> Мюсюлманските инженери също така разработват машини (например [[помпа|помпи]]), включващи [[колянов вал]], въвеждат [[зъбно колело|зъбни колела]] в мелниците и машините за изкачване на вода, и използват язовири, за да осигурят допълнително захранване на водениците.<ref>Ahmad Y Hassan, [http://www.history-science-technology.com/Articles/articles%2071.htm Transfer Of Islamic Technology To The West, Part II: Transmission Of Islamic Engineering]</ref>
 
Този напредък прави възможно изпълнението на много задачи, които преди това в древността са били извършвани чрез [[ръчен труд]], а в средновековния ислямски свят са механизирани и се извършват с помощта на машини. Промишлената употреба на водната енергия се разпространява от ислямска към християнска Испания, където (за първи път в Каталония) изникват тепавици, места за производство за хартия, както и ковачници, използващи енергията на водата.<ref>Adam Robert Lucas (2005), „Industrial Milling in the Ancient and Medieval Worlds: A Survey of the Evidence for an Industrial Revolution in Medieval Europe“, ''Technology and Culture'' '''46''' (1), p. 1 – 30.</ref>
 
Редица манифактури са създадени по време на т.н. [[арабска земеделска революция]], включително първообразcът на индустриалното производство на текстил, захар, въжета, рогозки, коприна и хартия. [[Латински превод от 12 век]] предава в Европа редица знания по химия и производството на инструменти. Индустриите, свързани със селското стопанство и ръчните занаяти също бележат високи нива на растеж през този период.<ref>Subhi Y. Labib (1969), „Capitalism in Medieval Islam“, ''The Journal of Economic History'' '''29''' (1), p. 79 – 96.</ref>
▲[[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Ал-Рази]] пише няколко медицински книги и е откривател на редица болести. Той е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Златен_век_на_исляма“.