Ашурбанипал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 135:
=== Военни действия ===
Реалните бойни действия между Асирия и бунтовниците в Северна Вавилония започват през първите месеци на 651 г. пр.н.е., но след по-малко от три седмици Шамаш-шум-укин е принуден да се върне във Вавилон и заема отбранителна позиция. Неговото стратегическо отстъпление пред асирийската армия е последвано от две битки (март 651 г. пр.н.е.), в които вавилонците търпят сериозни поражения. Второто сражение се състои при Хириту, в областта около Сипар, след което схватките продължават, а хрониките съобщават за безредици в Асирия и Вавилония.<ref name="GF6"/><ref name="GF9"/><ref name="CAH9"/><ref name="PAB"/><ref name="ABC">[https://www.livius.org/sources/content/mesopotamian-chronicles-content/abc-15-samas-suma-ukin-chronicle/ ABC 15 (Šamaš-šuma-ukin Chronicle)], [https://www.livius.org/sources/content/mesopotamian-chronicles-content/abc-16-akitu-chronicle/ ABC 16 (Akitu Chronicle)]</ref>
През март–април 651 г. пр.н.е. халдеецът Набу-бел-шумати – наместник на приморската област, нарушава клетвата за вярност към Ашурбанипал и се включва във войната срещу империята, чиято власт дотогава привидно подкрепя. Халдейският лидер тайно наема допълнителни войски от Елам и пленява с измама спомагателните части, пратени му като подкрепления от Асирия. Най-ефективният участник в анти-асирийската коалиция, Набу-бел-шумати е внук на Меродах-Баладан (Мардук-апал-идин II) – вожд на халдейското племе Бит-Якин, узурпатор и владетел на Вавилон (722 – 710 г. пр.н.е.; 703/702 г. пр.н.е.), останал като емблематична фигура на местната съпротива срещу Асирия.<ref>Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 42 – 43; p. 127 – 129</ref><ref name="CAH11"/><ref name="GF8"/>
Привличайки арамеите от Пукуду и други племена, Набу-бел-шумати започва нападения срещу лоялните на Асирия градове и племенни територии в Южна Месопотамия. Под неговия натиск Кулаб, Ериду и племето Гурасиму минават на страната на въстанието. Подкрепящите асирийската власт градове Ур и Урук са обсадени в продължение на около две години. Въпреки появата на глад, гарнизоните в Урук успяват да удържат на блокадата до идването на имперската армия, но Ур вероятно е превзет за кратко от бунтовниците.<ref name="CAH9"/><ref name="GF7">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 175 – 179</ref><ref name="CAH11">The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, ''The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.'', Cambridge University Press (1991), p. 54 – 57; p. 150 – 155</ref><ref name="GF8">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 163 – 171</ref>
Най-важният от външните поддръжници на вавилонското въстание е Уманигаш II (Хумпаникаш), владетелят на Елам. Той дължи възкачването си на Ашурбанипал, но престъпва васалната клетва към него и влиза в анти-асирийската коалиция, приемайки изпратеното като дар от Шамаш-шум-укин злато, ограбено от [[Есагила]] – храма на Бел-Мардук във Вавилон. Елам подпомага военно борбата на арамеите и халдеите срещу асирийската власт в Южна Месопотамия и Приморието. Не е сигурно точно кога Уманигаш II изпраща войските си в помощ на въстаналия Шамаш-шум-укин. През 651 г. пр.н.е. армията на Асирия побеждава еламитите при ''Мангиси'' в североизточна Вавилония, вероятно в областта където река [[Дияла (река)|Дияла]] се влива в Тигър. След поражението Уманигаш II става жертва на преврат, може би организиран с асирийско участие. Той е убит заедно с роднините си от неговия брат (или племенник) Тамариту II, който заема трона в Елам и временно прекратява войната срещу Асирия.<ref name="GF9">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 289 – 292</ref><ref name="GF10">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 182 – 186</ref><ref name="CAH11"/><ref>Daniel David Luckenbill: ''Ancient Records of Assyria and Babylonia Volume 2: Historical Records of Assyria From Sargon to the End'', The University of Chicago Press (1927),
[https://archive.org/details/LuckenbillAncientRecordsAssyria02/page/n341 p. 335 – 337 (§ 867)]</ref>
{{раздел-мъниче}}
| |||