Латински език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
{{основна|Простонароден латински език}}
 
Филологичният анализ на старолатински текстове, като пиесите на [[Плавт]], съдържащи диалози между представители на обикновените хора, показва, че успоредно на литературния и официален език съществува и говорим език, който още в Древността е наричан [[простонароден латински език|простонароден латински]] (''sermo vulgi'' при [[Цицерон]], езикът на ''vulgus'', „обикновените хора“). Тъй като необразованите не са оставили много писмени свидетелства, за характера на този говорим език се съди само по думи и фрази, цитирани от класическите автори или в някои надписи.{{hrf|Herman|2000|17 – 18}}
 
Тъй като простонародният латински не е контролиран или насърчаван от школите по реторика, няма причина при него да се търси някаква унифицираност, както диахронично, така и географски. По-скоро е вярно точно обратното – населението на различните области, попаднали в границите на Римската империя при нейното разрастване, усвоявайки латинския, създава свои местни диалекти на езика.{{hrf|Herman|2000|8}} Такова е преобладаващото положение, когато [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]] от IV – VII век слага край на политическото единство и относително мирното съществуване на Римския свят, премахвайки стабилизиращото влияние на традиционните институции върху езика. Това дава началото на нов етап в развитието на латинския ([[къснолатински език]]), при който се разпространяват широко говорими форми на езика със значителни регионални различия.