Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-de,la,hu,cs}} => {{lang|de,la,hu,cs}} |
|||
Ред 85:
Година по-късно със смъртта на брат му [[Вацлав IV|Вацлав Бохемски]] унгарският крал предявява претенции към короната на Свети Вацлав и скоро (1420 г.) [[Мартин V]] обявява кръстоносен поход срещу Бохемия, оглавен от Сигизмунд. Това осигурява на Сигизмунд трайна Римска подкрепа, кръстоносно геройство, Бохемския трон, а в крайна сметка и Императорската корона. Последват пет кръстоносни кампании на папата и Сигизмунд, които обаче се разбиват в религиозния плам и дисциплинирания военен гений на [[Ян Жижка]]. Стига се до разпространение на хуситското въстание и дори кралят на Унгария е [[Битка при Търнава|нападнат при Нагишомбат]], Северна Унгария. Срещу хуситите Сигизмунд е принуден да използва самите хусити – с края на кръстоносните походи изчезва и общият враг, а с това започва и дробенето на реформаторите на умерени и радикални фракции.
След сключването на Пражките компактати – съюз между [[каликстинци|умерените хусити]] и [[Свещена Римска империя|романистките]] [[католицизъм|католически]] лоялисти хусизмът в Бохемия е разцепен и поляризиран. Така сформираната Бохемска Пражка лига изтъква желанието си да спре разорението на чешките земи, настъпило след 15 години война. Дори и цената за това да изисква признаването на
Политическият успех на Сигизмунд Люксембургски е безспорен. Не е категорична ролята му при съда и екзекуцията на Ян Хус, защото Сигизмунд отсъства при произнасянето и изпълнението на присъдата от кардинал Колона. Факт е обаче, че чешките реформатори въстават именно срещу Сигизмунд като убиец на Хус, а унгарският крал максимално се възползва от мъченичеството и хусизма, като през следващото десетилетие на хуситски войни се легитимира като основен защитник на християнството срещу еретиците.
| |||