Парламентарни избори в България (1990): Разлика между версии

Реакцията на резултатите от тези първи демократични избори е бурна. Сред привържениците на СДС се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати още след обявяване на предварителните резултати от първия тур, започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в [[Софийски университет|СУ „Кл. Охридски]]“ е обявена окупационна стачка, организирана от [[Федерация на независимите студентски дружества|ФНСД]]. На 13 юни обаче КС на СДС излиза с декларация, с която признава изборите и призовава гражданите да преустановят нарушаването на реда. На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал, в който [[Петър Младенов|П. Младенов]] изрича „По-добре е танковете да дойдат.“. На 17 юни, след втория тур, стават ясни окончателните резултати и започват консултации за съставяне на правителство, но СДС отказва участие в коалиционен кабинет. В края на юни БСП издига кандидатурата на [[Андрей Луканов|А. Луканов]] за министър-председател. На 4 юли около президентството започва протестна седяща стачка, която по-късно се трансформира в палатков лагер „[[Град на истината|Градът на истината]]“, като форма на натиск БСП да признае фалшификации на изборите, да бъде оповестено имуществото на ѝ, да се определи дата за процес срещу Тодор Живков и др. На 6 юли Петър Младенов подава оставка като [[председател (президент) на Република България|президент (председател) на Народна република България]].<ref>{{cite book |title= Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на ''Групата на 39-те'' по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г. |last= Рибарева |first= Ирен |authorlink= |coauthors= Вяра Николова, съставители|year= 2000 |publisher= Фондация „Конрад Аденауер“|location= София|isbn= |pages= 9 – 14|url= |accessdate=}}</ref>