Богоя Юруков: Разлика между версии

'''Богоя Юруков''' е [[българи|български]] [[учен]] – интернист и микробиолог, и [[университет]]ски преподавател. Един от създателите е на [[Медицински университет (Пловдив)|Медицинския университет в Пловдив]]<ref>[http://mu-plovdiv.bg/za-nas/zashto-mu-plovdiv/istoriya-misiya/chast-1-nachaloto/ История на Медицински университет - – Пловдив]</ref>.

Богоя Юруков е роден на [[18 януари]] [[1903]] г. в гр. [[Панагюрище]]. Произлиза от чиновническо семейство. Потомък е на участник в шшАприлско въстание|[[Априлското въстаниещщвъстание]]. Баща му е телеграфопощенски чиновник и впоследствие началник на т.п. станция в [[Сливен]] и на пощенски клон в [[София]], участник е в стачката на железничари и телеграфопощенци през [[1919]] г. От [[1922]] г. е касиер на Аптекарската кооперация, а от 1944 – 1950 г. е касиер при Аптечно управление на МНЗСГ. Членува в [[БЗНС]] повече от 30 години. Майка му произлиза от семейство на бежанци от [[Одрин]]. Тя е учителка в стопанско училище в гр. [[Сливен]] и директор на стопанското училище в [[Нова Загора]]. След омъжването си остава домакиня с четири деца, от които едното умира още на 3 годишна възраст.

Богоя Юруков завършва основно образование и прогимназия в Сливен. От [[1914]] г. е ученик в Сливенската мъжка гимназия. През 1918 – 1919 г., като стипендиант на Министерството на народното просвещение учи в Реформената гимназия в [[Нюрнберг]], [[Германия]]. Поради смутните световни събития и промени завръщането му с още две българчета [[Димитър Божков]] и [[Аспарух Панов]] (бъдещи финансист и един от директорите на [[БНБ]] и лекар), е доста драматично - – пеша или както се случи и в продължение на повече от шест месеца. Богоя Юруков завършва Сливенската гимназия като частен ученик. Взема две години за една, за да може и по-голямата му с една година сестра да продължи образованието си в София. Завършва средното си образование с отличен успех през [[1920]] г.

От есента на [[1920] г. братът и сестра постъпват студенти по медицина в Медицинския факултет на Софийския държавен университет и завършват успешно през [[1926]] г. Като студент Юруков е в кръжок по [[биология]], ръководен от проф. Методи Попов. При завършването на университетското си образованиесиобразование си представя в клиниката по вътрешни болести на проф. Васил Моллов разработена теза за докторат на тема „Случай от късен чернодробен сифилис". С двамата изтъкнати учени, Юруков остава в близки творчески отношения до края на живота им. През 1927 г. д-р Богоя Юруков завършва и дипломатическо-консулския факултет на [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет]] в [[София]] (сега [[УНСС]]). От [[15 юни]] [[1926]] г. постъпва доброволно на работа в катедрата по микробиология и серология на Медицинския факултет – София при проф д–р Владимир Марков. Под негово ръководство работи върху холестерина и първия серум при скарлатината, дифтерита, str.viridans. str.faecalls, работи и върху адхезионния феномен на трипанозоми Е (съвместно с проф. Регенданс), реакцията на Rickenberg при трипанозомните инфекции, фокалните инфекции на устата и гърлото, постваксиналния енцефалит, кръвния желатин като хранителна среда, серологичната диагностика на сифилиса, диагностицира лабораторно и открива за първи път у нас чревно опаразитяване с „малка тения“-Hymenolepis nana. От [[1 януари]] [[1927]] – - [[юли]] [[1931]] г. е редовен асистент при катедрата по микробиология. В 1931 – 1932 г. е лекар-бактериолог в Института за народно здраве, София. (сега Национален център по паразитни и заразни болести). От [[1 януари]] [[1933]] г. е бактериолог в Маларичния институт – Бургас, еди нствено наблюдавания дотогава у нас автохонен случай на кожна лайшманиоза, потвърден лабораторно и от Института по тропически болести, Хамбург.

От [[25 октомври]] [[1934]] г.Б. Юруков е редовен асистент в катедрата по където сформира и завежда Окръжната, а след това и Областната хигиенна лаборатория. Тук диагностицира еди фармакология с терапевтична клиника на Медицинския факултет – София, ръководена от проф. д-р. Владимир Алексиев. От май 1940 – април 1942 г. е началник на санитарното отделение при Столична община. От 15 април 1942 г. е главен асистент при катедрата по фармакология с терапевтична клиника на Медицинския факултет. През 1943 г. се хабилитира (хонорован доцент) при същата катедра. Изнася лекции по терапия на заразните болести и избрани глави от терапия на вътрешните болести в продължение на 10 години и се изгражда като клиницист и терапевт. У нас има признати специалности по микробиология и по вътрешни болести. През септември 1945 г. по покана преминава от Софийски университет в новосъздаващия се [[Медицински университет]] в [[Пловдив]] и е един от неговите съзидатели. През учебната 1946 – 1947 г. е декан на Медицинския факултет. В Пловдив работи до септември [[1953]] г. като доцент, професор и ръководител на катедра. В продължение на 7 години, освен завежданата от него катедра по вътрешни болести, временно ръководи и катедрите по фармакология (1946 – 54) биология (1945 – 48), микробиология и паразитология (1945 – 46), факултетска терапия, инфекциозни болести и епидемиология (1948 – 51); хигиена (1945 ), като поема и редовния курс лекции за тях. Напуска по собствено желание и остава на частна практика в София за около 4 години. През 1957 г. е преизбран отново за професор и ръководител на катедрата по вътрешни болести към ВМИ, Пловдив, където се и пенсионира през 1968 г. и остава като консултант. В периода 1957 – 1962 г. е зам. ректор по научната част на ВМИ, Пловдив. Член е на научния медицински съвет при МНЗСГ от учредяването му. В периода 1958 – 1962 г. е член на Висшата атестационна комисия, член е на фармакологичния комитет при МНЗСГ и на редица научноизследователски институти към МНЗ.

През 1929 г. 5 месеца във Втора вътрешна клиника, Хамбург – Епендорф при проф. Шотмюлер и в Тропическия институт при проф. Райхенов, един от изтъкнатите протозоолози тогава. 1930 г. 2 месеца в Института по микробиология – Букурещ при известния проф. Кантакузин. През 1931 – 1932 г., след конкурс и стипендия от Рокфелеровата фондация в САЩ, специализира в Джон Хопкинс университет. -. Балтимор, САЩ, Франция и Германия. Завършва курсове по микробиология, народоздравна химия, епидемиология, санитарно инженерство, санитарна администрация, епидемиология, специална здравна организация и законодателство, контрол на заразните болести, включително и международна профилактика. Справя се успешно, получава диплом на Джон-Хопкинс университет. През 1939 г. е удостоен със званието и научната степен „Магистър на народното здраве „ на университета Джон Хопкинс. При завръщането си в Европа на кораба получава телеграма с пожелания за успех от вече президента на САЩ Франклин Рузвелт. Като губернатор на щата Ню Йорк, Ф. Рузвелт канел често в имението си през уикендите чуждестранни. специалисти. .В Пастъоровия институт – Париж Юруков е при проф. Калмер и при проф. Рамон, а във Франкфурт при проф. Колле. През 1939 г. е за 5 месеца във Вътрешна клиника при болница Сент Георг, Хамбург. След 1944 г. по линия на международни културни спогодби и симпозиуми посещава СССР и ГДР.

Има над 220 научни публикации, монографии, учебници и ръководства, изготвя много рецензии, пише множество научнопопулярни и публицистични статии. Интересите му са разностранни. Работи върху: диагностика на вътрешните и заразни болести, паразитни и тропически болести, болести на кръвта, терапия, фармакология, бактериологическа и друга лабораторна техника, хигиена и санитарен контрол, история на медицината, исторически бележки за видни лекари, обзори, преводи и др. През 1937 г . основава и става главен редактор и издател. на първото по рода си у нас научно списание „Български медицински преглед за заразни болести, микробиология и паразитология" (1937 – 1942), предшествало списанията „Епидемиология, паразитология и инфекциозни болести“ и „Имунотерапия“. Той е член-основател и е избран за първи секретар на Българското микробиологично дружество, член е на Международното микробиологично дружество в Париж, на Немското хематологично дружество-Цюрих (1938), Член е на Дружеството на българските интернисти (от 1932 г.); член и в ръководството на Дружеството по история на медицината; съосновател на Дружеството за хигиена и предплазнипредпазни мерки, член на БЛС (1927 – 1944), на Комисията по висше образование към Министерството на народното просвещение (1947 – 1948), Съюза на здравните работници (1949), Съюза на научните работници (1950) член в редакционните състави на списанията „Медицински летописи„, „Съвременна медицина„, „Вътрешни болести“, „Годишник на МФ“, Пловдив и др.

=== Награди ===