Бабадаг: Разлика между версии

== История ==

Името на селището е турско и означава „Планина на Отеца“. Смята се, че ''Отецът'' е [[сунит]]ския [[дервиш]] [[Мехмед Саръ Салтък|Баба Саръ Салтък]], който през 1261 е духовен водач на група [[огузи]] при настаняването им в [[Добруджа]] от [[Михаил VIII Палеолог]]<ref>Monografia orașului Babadag, Cintian Barbuleanu, 1998</ref><ref>Христо Матанов, ''Залезът на средновековна България'', С., изд. [[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]], 2016, 240 с. ISBN 9786191528219</ref>.

=== Османски период ===

След турското завоевание, с указ на [[Баязид II]] в 1484 г. селището е обявено за административен център на [[Добруджа]], но в 1677 г. за такъв е избрана [[Силистра]]. Според [[Константин Иречек]] през този период Бабадаг е главен дунавски център на [[Дубровник|дубровнишката търговия]]. Местната дубровнишка колония основава своя [[католицизъм|духовна енория]], обединяваша [[Исакча]], [[Измаил]], [[Тулча]], [[Бендер]] и [[Килия]].<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр.492]</ref> До края на османската власт населението на града и околността е най-вече българско<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm/ Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени, София 1918]</ref>. Сред местните българи има много състоятелни семейства – някои от тях притежават до 5 000 глави добитък. Градът е тясно свързан с [[Възраждане|Българското национално възраждане]], а в близките села учителства [[Васил Левски]]. [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] първо е свещеник там, а след това излиза с [[чета]] в планината [[Бабадаг (планина)|Бабадаг]]. В средата на 19 век е построена българската църква „[[Свети Димитър (Бабадаг)|Свети Димитър]]“ в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на XIX век. Епитафията му ни дава представа за народната поезия в тази епоха: {{цитат|''И тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-тата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г.''|}}

[[Файл:Babadag 1916 Bulgarian.jpg|ляво|мини|250п|Посрещане на българските министри в Бабадаг]]

=== След Руско-турската война ===

След [[Берлински договор|Берлинския договор]] в [[1878]] г. започва румънската колонизация.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>.

== Бележки ==

<references/>

 

[[Категория:Градове в Румъния]]

[[Категория:Градове в окръг Тулча]]