Карл Маркс: Разлика между версии

Малко се знае за детството на Карл Маркс<ref name="Nicolaievsky2007">{{cite book |author=Boris Nicolaievsky|title=Karl Marx – Man and Fighter|url=http://books.google.com/books?id=4rbH49xtcpkC&pg=PA192|accessdate=9 март 2011|date=15 март 2007|publisher=READ BOOKS|isbn=978-1-4067-2703-6|pages=192–}}</ref>. Третото от общо девет деца, той става най-възрастният син, когато брат му Мориц умира през 1819 г. Другите му братя и сестри са Софи, Херман, Хенриет, Луиз, Емили и Каролин<ref name="Nicolaievsky2007" />. До 1830 г. с образованието му се занимава баща му. Когато дванадесетгодишният Карл постъпва в гимназията в Трир, много от неговите учители са либерални хуманисти. Това не допада на консервативното правителство и през 1832 г. са направени няколко смени в учителския състав.▼

На 17-годишна възраст през октомври 1835 г. Маркс заминава за университета в [[Бон (Германия)|Бон]]. Въпреки че има желание да учи [[философия]] и [[литература]], баща му настоява за [[право]], тъй като има много по-голяма практическа стойност. Когато навършва 18 години, Карл Маркс е освободен от военна служба поради белодробни проблеми. В Бон той става член на Клуба на поетите, група, състояща се от политически радикали, които по това време са следени от [[полиция]]та. Той също така е член и на Клуба на посетителите на механи (''Landsmannschaft der Treveraner''), общество на консуматорите на алкохол, като при това за известно време става съпредседател на клуба. Маркс освен това е въвлечен в различни спорове и пререкания, някои от които доста сериозни. През август 1836 г. участва в [[дуел]] с член на Korps Borussian на университета.▼

Въпреки че оценките му през първия семестър са добри, много скоро те се влошават, което принуждава баща му да го прехвърли в по-сериозния и академично ориентиран [[Хумболтов университет на Берлин|университет Фридрих-Вилхелм в Берлин]]<ref name="Nicolaievsky2007" />. В Берлин изучава юридически науки, история, история на изкуството и философия.▼

=== Хегелианизъм ===▼

[[Файл:Jenny-von-Westphalen.jpg|мини|180п|Жени фон Вестфален]]▼

Прекарвайки лятото и есента на 1836 г. в Трир, Маркс започва да се отнася много по-сериозно към образованието и живота си. През лятото на 1836 г. се сгодява за Жени фон Вестфален, образована [[барон]]еса от управляващата пруска класа, която познава Маркс от детството си. След като разваля [[годеж]]а си с един млад аристократ, за да бъде с Карл Маркс, връзката им е социално оспорвана поради разликите между техния етнически и класов произход, но Маркс се сприятелява с баща ѝ, либералния аристократ Лудвиг фон Вестфален, и по-късно посвещава докторската си дисертация на него. През октомври 1836 г. пристига в [[Берлин]] и се записва в Юридическия факултет. Въпреки че учи право, той е очарован от философията и търси начин да съчетае двете, вярвайки, че „без философия нищо не може да се осъществи“. Маркс се интересува от философията на [[Хегел]], чиито идеи са широко обсъждани сред европейските философски кръгове. По време на възстановяване след [[болест|боледуване]] той се присъединява към Докторския клуб, студентска група, която обсъжда идеите на Хегел и чрез тях се свързва с група радикални мислители, известни като младохегелианци. През 1837 г. те се събират около [[Лудвиг Фойербах]] и [[Бруно Бауер]], а Маркс започва особено тясно приятелство с Адолф Рутенберг. Младохегелианците критикуват метафизичните предположения на Хегел, но приемат неговия диалектически метод, като критикуват [[общество]]то, [[политика]]та и [[религия]]та от една лява гледна точка. Бащата на Маркс умира през май 1838 г., което води до намаляване на семейните приходи. Маркс се чувства емоционално много близо до баща си и цени спомените си за него след смъртта му<ref>{{Cite book |title=Karl Marx: A Nineteenth-Century Life |last=Sperber |first=Jonathan |year=2013 |publisher=W. W. Norton & Co |isbn=978-0871404671 |ref=harv}}</ref>.▼

През този период той пише художествена литература – [[повест]]и, [[драма|драми]] и няколко любовни [[стихотворение|стихотворения]], посветени на Жени. Всички те остават непубликувани. Той също така изучава [[английски език|английски]] и [[италиански език]], учи [[история на изкуството]] и превежда класиците, след което се занимава с написването на дисертационния си труд, „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“, който завършва през 1841 г. Описван като смела и оригинална творба, в него той си поставя за цел да покаже, че „[[теология]]та трябва да се подчинява на възвишената мъдрост на философията“; трудът е спорен, особено сред консервативните професори в университета в Берлин. Маркс решава да го представи на по-либералния университет в [[Йена (град)|Йена]], чийто факултет му присъжда докторската степен през април 1841 г. През март 1841 г. Маркс и приятелят му [[Бруно Бауер]] правят планове за списание, озаглавено „Атеистични архиви“, но тези планове никога не се осъществяват. През юли скандализират съгражданите си при посещение в Бон, като се напиват, смеят се в [[Църква (сграда)|църква]] и яздят [[магаре]]та по улиците<ref name="Nicolaievsky2007" />.▼

Академичната кариера на Маркс се проваля поради нарастващата опозиция на правителството към класическия либерализъм и младохегелианците. Премества се в [[Кьолн]] през [[1842]] г. и става журналист, като изразява ранните си възгледи за социализма и интереса си към икономиката. Той критикува както десните европейски правителства, така и фигури от либералните и социалистически движения, които смята за неефективни и контрапродуктивни. Вестникът, за който работи, привлича вниманието на пруската цензура. Маркс се оплаква, че „нашият вестник трябва да бъде даван на полицията, която да го подуши, и ако носът на полицията помирише нещо нехристиянско или непруско, на вестника не е позволено да излезе“. След като публикува статия, критикуваща руската монархия, император [[Николай I (Русия)|Николай I]] иска вестникът да бъде забранен. Правителството на Прусия изпълнява молбата през 1843 г. Седем години след годежа си, на 19 юни 1843 г. Маркс се жени за Жени в протестантска църква.▼

[[Файл:Friedrich Engels-1840-cropped.jpg|мини|180п|Фридрих Енгелс, 1840-те]]▼

Младото семейство се мести в [[Париж]] в края на [[октомври]] [[1843]] г., където Маркс се сприятелява с [[Хайнрих Хайне]] и [[Фридрих Енгелс]]. С последния го свързва дружба и съвместна работа до края на живота му. Именно Енгелс е този, който обръща внимание на Маркс за положението на работническата класа.▼

В Париж Маркс встъпва в непосредствен контакт с работническите организации, френските и немските имигранти, запознава се с [[Пиер-Жозеф Прудон]] и руските имигранти [[Михаил Бакунин]] и [[Василий Боткин]]. Завързва широки запознанства с френските радикални кръгове и с представители на революционните кръгове на различни страни, живеещи в Париж.▼

В началото на [[февруари]] [[1845]] г. Маркс пристига в [[Брюксел]] (където идва и Енгелс)<ref>Heinrich Gemkow, ''et al.'', ''Frederick Engels: A Biography'', p. 102.</ref>. Двамата написват съвместната работа „Немската идеология“<ref>Karl Marx and Frederick Engels, „German Ideology“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 5'' (International Publishers: New York, 1976) pp.19 – 539.</ref>, в която правят критика на Хегел. През пролетта на [[1847]] г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс се присъединяват към тайното пропагандистко общество, международната организация „Съюз на справедливите“<ref>P. N. Fedoseyev, ''Karl Marx: A Biography'' (Progress Publishers, Moscow, 1973) p. 124.</ref> (по-късно преобразуван в „Съюз на комунистите“), организиран от немските емигранти. По поръчение на това общество те съставят програма на комунистическата организация, знаменитият „[[Манифест на комунистическата партия]]“<ref>Karl Marx and Frederick Engels, „The Communist Manifesto“ contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 6, pp. 477 through 519.</ref>, публикуван на [[21 февруари]] [[1848]] г. в [[Лондон]].▼

След началото на февруарската революция от 1848 г. Маркс се връща в Париж, а след мартенската революция пристига в [[Кьолн]], [[Германия]]. Там му се отдава възможността да издаде ежедневния вестник „''Neue Rheinische Zeitung''“. Първият брой излиза на 1 юни 1848 г. В редакционния комитет влизат: Карл Маркс – главен редактор, Хенрих Бюргерс, Ърнст Дронке, Фридрих Енгелс, Георг Веерт, Фердинанд Волф, Вилхелм Волф – редактори. Този вестник се счита за орган на Съюза на комунистите. Вестникът прекратява съществуването си след поражението на майското въстание през 1849 година в [[Саксония]]. На 19 май 1849 година излиза последният брой, отпечатан в червено [[мастило]].▼

=== Лондон ===▼

Париж тогава е под властта на реакционерна контрареволюция и епидемия от [[холера]] и скоро Маркс е експулсиран от градските власти, които го считат за политическа заплаха. Със съпругата си Жени очакват четвърто дете, а не могат да се завърнат обратно в [[Германия]] или [[Белгия]], затова през [[август]] [[1849]] търсят убежище в [[Лондон]]<ref>[http://books.google.com/books?id=lktG_12nBXEC&pg=PA250#v=onepage&q&f=false The German Genius], Peter Watson, 2010</ref>.▼

Маркс се мести в Лондон и остава в този град до края на живота си. Седалището на Комунистическата лига също се премества в Лондон. Въпреки това, през зимата на 1849 – 1850 г., в редиците на Комунистическата лига възниква раздор, когато фракцията на Комунистическата лига, водена от Август Уилич и Карл Шапър започва възбудено да агитира за незабавно въстание от страна на Комунистическата лига. Последните вярват, че след като Комунистическата лига започне въстанието, цялата работническа класа от цяла Европа ще въстане „спонтанно“ и ще се присъедини към въстанието, като по този начин ще се създаде повсеместна революция в цяла [[Европа]]. Карл Маркс и Фридрих Енгелс протестират, че такова непредвидено въстание от страна на Комунистическата лига е авантюра и би било самоубийствено за Комунистическата лига<ref>P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.</ref>. Такова въстание ще може лесно да бъде смачкано от страна на полицията и въоръжените сили на реакционните правителства в Европа. Маркс поддържа становището, че промените в обществото не са постигнати за една нощ благодарение на усилията и волята на шепа хора<ref>P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.</ref>. Вместо това, промените в обществото са предизвикани от научен анализ на икономическото състояние на обществото и преминаване към [[революция]] през различни етапи на социално развитие. В настоящия етап на развитие (около 1850 г.), след разгрома на въстанията в цяла Европа, Маркс смята, че Комунистическата лига трябва да насърчи работническата класа да се обединява с прогресивни елементи на изгряващата [[буржоазия]] с цел за да се защити от [[феодализъм|феодалната]] [[аристокрация]] и намери общи постановки по въпроси, включващи искания за правителствени реформи, например конституционна република със свободно избрани събрания и универсално избирателно право. С други думи, работническата класа трябва да се присъедини към буржоазните демократични сили за да доведе до успешен край буржоазната революция преди работническата класа да постави на дневния ред своите искания и да проведе своята революция.▼

След дълга борба, която заплашва да съсипе Комунистическата лига, гледната точка на Маркс надделява и в крайна сметка групата на Уилич/Шапър напуска Комунистическата лига. Лондон става новият щаб на Комунистическата лига. В същото време, Маркс също става силно ангажиран със социалистическата германската работническа просветна организация. Тя провежда заседанията си в централен Лондон, но също е опустошена от вътрешна борба между нейните членове, част от които са с Маркс и друга част, която следва Шапър/Уилич. Въпросите са същите, повдигнати в рамките на Комунистическата лига. Маркс обаче губи борбата в германската работническа просветна организация и на 17 септември 1850 г. подава оставка от дружеството.▼

=== Първият Интернационал ===▼

[[Файл:Marx1867.jpg|мини|ляво|180п|Маркс, 1867 година]]▼

През 1864 г. Маркс се включва в Международната асоциация на работниците (също позната като [[Първи Интернационал]]<ref name="Nicolaievsky2007"/>) и е избран в Генералния съвет при създаването му през 1864 г. В тази организация Маркс участва в борбата срещу анархисткото крило, центрирано около [[Михаил Бакунин]]. Въпреки че Маркс печели тази борба, преместването на седалището на Генералния съвет от Лондон в [[Ню Йорк]] през 1872 г. (което Маркс подкрепя), води до замиране на Интернационала. Най-важното политическо събитие по време на съществуването на Интернационала е [[Парижката комуна]] от 1871 г., когато гражданите на Париж въстават срещу правителството и взимат властта в града в продължение на два месеца. В отговор на кървавото потушаване на бунта Маркс пише един от най-известните си брошури, „Гражданската война във Франция“, в защита на Комуната<ref>Karl Marx, „The Civil War in France“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 22'' (International Publishers: New York, 1986) pp. 307 thru 359.</ref>.▼

Предвид многократните провали и разочарования от революциите и движенията на работниците, Маркс иска да разбере [[капитализъм|капитализма]] и прекарва голяма част от времето си в читалнята на Британския музей, изучавайки трудовете на политическите икономисти и икономически данни. До 1857 г. той натрупва над 800 страници с бележки и кратки есета за [[капитал]]а, поземления имот, наемния труд, [[държава]]та и външната търговия на световния пазар. Тези му работи се появяват в печата едва през 1941 г. под заглавие ''Grundrisse''<ref>Karl Marx, „Economic Manuscripts of 1857 – 1858“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 28'' (International Publishers: New York, 1986) pp. 5 thru 537.</ref><ref>Karl Marx, „Economic Manuscripts of 1857 – 1858“ contained in the Preparatory Materials section of the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29'' (International Publishers: New York, 1987) pp. 421 – 507.</ref>.▼

През 1859 г. Маркс публикува „Принос към критиката на политическата икономия“<ref>Karl Marx, „A Contribution to the Critique of Political Economy“ cotained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29'', pp. 257 through 417.</ref>, първата си сериозна икономическа статия. Този труд е предназначен само за визуализация на неговия многотомен труд „[[Капиталът]]“, който той възнамерява да публикува с по-късна дата. В „Принос към критиката на политическата икономия“, Маркс приема [[Трудова теория за стойността|трудовата теория за стойността]], както е описана от [[Давид Рикардо]], но като има предвид, че Рикардо разграничава потребителна стойност и стойност на стоките, но не е в състояние да определи реалната връзка между тях. Мотивите на Маркс, изложени в книгата му, ясно очертават истинската връзка между потребителна стойност и стойност<ref>Karl Marx, „A Contribution to the Critique of Political Economy“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29'', pp. 269 through 302.</ref>. Той също създава истинска научна теория на [[пари]]те и обращението им в капиталистическата икономика. „Принос към критиката на политическата икономия“ е посрещната възторжено в обществото. Целият тираж на книгата се продава в много кратък период от време<ref>P. N. Fedoseyev, ''Karl Marx: A Biography'', p. 318.</ref>. Успешните продажби стимулират и вдъхновяват Маркс в началото на 1860 г., да продължи работата си по три големи тома, които ще съставляват основното дело на неговия живот – „Капиталът“ и „Теориите за принадената стойност“, в които са обсъдени теоретиците на политическата икономия, особено [[Адам Смит]] и Давид Рикардо<ref>[http://www.egs.edu/library/karl-marx/biography/ Биография на Карл Маркс]</ref>. Теориите на принадената стойност често по-нататък се считат за четвъртия том на „Капиталът“ и представляват един от първите цялостни трактати за историята на икономическата мисъл. През 1867 г. е публикуван първият том на „Капиталът“, в който се анализира капиталистическия производствен процес. В него Маркс разработва трудовата теория на стойността, повлияна от [[Томас Ходскин]]. Маркс признава, че Ходскин върши възхитителна работа и го цитира като признание за труда. В този първи том Маркс очертава концепцията си за принадената стойност и [[експлоатация]]та, която според него в крайна сметка ще доведе до падане на [[печалба]]та и рухване на индустриалния капитализъм<ref>Craig J. Calhoun (2002). Classical sociological theory. Wiley-Blackwell. p. 23. ISBN 978-0-631-21348-2.</ref>. Проявеният интерес и търсене на изданието на [[руски език]] скоро води до отпечатването на 3000 екземпляра на руски език на [[27 март]] [[1872]] година. До есента на 1871 г. първото издание на [[немски език]] е разпродадено и е публикувано второ издание.▼

=== Последни години ===▼

[[Файл:Marx old.jpg|мини|180п|Маркс през 1882 година]]▼

Втори и трети том на Капитала остават само [[ръкопис]]и, над които Маркс продължава да работи до края на живота си. И двата тома са публикувани от Енгелс след смъртта му. На немски по-късно е публикувана съкратена версия, която е преведена и публикувана и на английски през 1951 г. в Лондон. Пълното, несъкратено издание на Теориите за принадената стойност е публикувано като четвъртия том на Капитала през 1963 г. и 1971 г. в [[Москва]].▼

През последното десетилетие на живота му здравето му се влошава и той става неспособен да работи така усилено, както преди. Той все пак успява да коментира по същество съвременната политика, особено в Германия и Русия. В писмо до Вера Засулич<ref>K. Marx, First draft of letter to Vera Zasulich [1881]. In Marx-Engels 'Collected Works', Volume 24, p. 346.</ref> от [[8 март]] [[1881]] г. Маркс споделя мнението си за възможността Русия да прескочи капиталистическия етап на развитие и да навлезе директно в комунизма въз основа на общата собственост върху земята, характерна с името селска общност или мир<ref>Karl Marx and Frederick Engels, Collected Works Volume 46 (International Publishers: New York, 1992) p. 71.</ref>. Маркс предава на Енгелс записки с някои от своите идеи, които по-късно са издадени от Фридрих Енгелс в неговата творба „[[За Произхода на семейството, частната собсвеност и държавата]]“.▼

[[Файл:Marx monument karlsbad.jpg|180px|мини|Паметник на Маркс в Чехия]]▼

Когато се говори за Карл Маркс, непременно трябва да се вземе под внимание неговото партньорство с [[Фридрих Енгелс|Енгелс]]. Двамата са работили съвместно и много от идеите им не биха могли да бъдат ясно разграничени и приписани само на единия от тях.▼

Като млад Маркс е сред поклонниците на [[Хегел]], но по-късно, развивайки собствените си идеи, се превръща в критик на Хегеловата философия за държавата. Според него Хегеловата диалектика е решаваща за това да се разберат икономическите сили, действащи в обществото. Причината да промени позицията си е, че Хегел приема, че първоначалната, „първичната реалност“ е „идеална“. Маркс е поддръжник на идеята, че първоосновата (първичното, реалното) е чисто материална. Неговата социална философия (диалектически и исторически материализъм) е свързана с действителните, основни източници на живота на истинските хора, народа, опитващ се да оцелява, а не идеалите на поетите, артистите и интелектуалците.▼

Централен възглед на марксизма е, че нашите идеи за нас самите или за [[политика]]та и [[търговия]]та могат да бъдат „реални или илюзорни“ – истинни или погрешни, а възможността да се направи разлика между истинните и неистинните идеи за нас самите предполага възможността за съществуването на една реалистична концепция за социалната наука. Непредвидените резултати са съдържанието на историята и ние не можем да обясним какво се случва в историята чрез позоваване на причините, които обясняват действията на индивидите. Това е възглед, който се споделя и от Хегел.▼