Пиянец: Разлика между версии

20 байта изтрити ,  преди 3 години
м
-, replaced: Република Македония → Северна Македония (5) редактирано с AWB
({{lang-mk}} => {{lang|mk}})
м (-, replaced: Република Македония → Северна Македония (5) редактирано с AWB)
<br>
Кюстендилъ]]
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ({{lang|mk|Пијанец}}, ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[РепубликаСеверна Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]]).<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref>
 
== География ==
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината [[Влахина]], югоизточната ниска част на [[Осоговска планина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[РепубликаСеверна Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината [[Черната скала]], през която минава държавната граница.
 
Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] – [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
 
От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в РепубликаСеверна Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път.
 
== Селища ==
На територията на РепубликаСеверна Македония Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села – [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] – от община [[Пехчево (община)|Пехчево]] и село [[Калиманци (община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница (община)|Виница]]. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]] (''Делчево'').
 
На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] – селата [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Илия (село)|Илия]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]] и [[Църварица]] и село [[Фролош]] в [[община Бобошево]].
 
В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и РепубликаСеверна Македония село – [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]] в [[община Невестино]] село [[Ветрен (община Царево село)|Ветрен]] в община Царево село.
 
== Етимология ==