Николай Чернишевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 3x тире-числа, А|А (ползвайки Advisor)
Ред 9:
| националност = {{Русия}}
| период =
| жанрове = [[роман]], [[есе]], [[повест]], [[мемоари]]
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби = „Какво да се прави“ (1862- – 1863)
| награди =
| повлиян = [[Висарион Белински]], [[Александър Херцен]], [[Лудвиг Фойербах]], [[Лудвиг Бюхнер]], [[Шарл Фурие]], [[Клод Бернард]], [[Михаил Бакунин]], [[Робърт Оуен]]
Ред 22:
| бележки =
}}
'''Николай Гаврилович Чернишевски''' ({{Lang|ru|Николай Гаврилович Чернышевский}}) е виден [[Русия|руски]] [[общественик]], [[писател]], [[икономист]] и [[философ]].
 
== Биография ==
Роден е на [[24 юли]] [[1828]] г. в [[Саратов]], [[Руска империя]]. Израства в семейството на всестранно образован [[свещеник]]. Първоначално учи ув дома си. Завършва Саратовската духовна [[семинария]] през 1845 г. и историкоИсторико-филологическото отделение на [[Петербург]]скияПетербургски университет|Петербургския университет]] през [[1850]] г.
Николай Чернишевски е роден на [[24 юли]] [[1828]] г. в [[Саратов]].
 
Известно време ([[1851]]- – [[1853]] г.) преподава руски език и [[литература]] в Саратовската гимназия. През 1853 г. се запознава с бъдещата си съпруга и след женитбата си същата година се преселва в [[Петербург]]. В столицата Чернишевски става сътрудник на ляволибералните (почти радикални) списания „Отечественные записки“ и „Современник“.
Израства в семейството на всестранно образован свещеник. Първоначално учи у дома си. Завършва Саратовската духовна [[семинария]] през 1845 г. и историко-филологическото отделение на [[Петербург]]ския университет през [[1850]] г.
 
Върху формирането на мирогледа на Чернишевски силно влияят класиците на немската [[философия]], английската [[политическа икономия]] и френския [[утопичен социализъм]]. Особено силно е влиянието на [[Висарион Белински]] и [[Александър Херцен]]. При завършването на университета той вече е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм.
Известно време ([[1851]]-[[1853]] г.) преподава руски език и литература в Саратовската гимназия. През 1853 г. се запознава с бъдещата си съпруга и след женитбата си същата година се преселва в Петербург. В столицата Чернишевски става сътрудник на ляволибералните (почти радикални) списания „Отечественные записки“ и „Современник“.
 
Чернишевски защитава [[магистър]]скамагистърска степен]] на тема: „Естетическите отношения на изкуството към действителността“, полагайки началото на [[Материализъм|материалистическата]] [[естетика]] в [[Русия]].
Върху формирането на мирогледа на Чернишевски силно влияят класиците на немската [[философия]], английската [[политическа икономия]] и френския [[утопичен социализъм]]. Особено силно е влиянието на [[Висарион Белински]] и [[Александър Херцен]]. При завършването на университета той вече е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм.
 
Чернишевски защитава [[магистър]]ска степен на тема: „Естетическите отношения на изкуството към действителността“, полагайки началото на [[Материализъм|материалистическата]] [[естетика]] в [[Русия]].
 
Журналистическата дейност на Чернишевски е насочена към решаване на обществените проблеми в Русия чрез ликвидиране на [[крепостно право|крепостничеството]]. В печата публикува историко-литературни и литературно-критични статии, защитава [[реализъм|реализма]] в [[литература]]та и утвърждава тезата, че литературата трябва да служи на интересите на народа.
 
След [[1857]] г. цялото му внимание е насочено към икономическите и политически проблеми в Русия. Заедно с Херцен става един от създателите на [[народничество]]то. Влиянието на Чернишевски в руското общество нараства силно особено след отмяната на крепостничеството на [[19 февруари]] [[1861]] г. В най-известното си произведение – романа „Какво да се прави“ ([[1862]]- – [[1863]] г.) Чернишевски описва живота на хората от новото общество – „разумните егоисти“, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото.
 
Заради своята политическа и литературна дейност Чернишевски е арестуван и осъден през [[1864]] г. на 7 години [[каторга]] и вечно заселване в [[Сибир]]. След като изтърпява каторжното наказание, през [[1871]] г. той е заселен във [[Вилюйска крепост|Вилюйската крепост]], където живее до [[1883]] г., когато му е разрешено да живее в [[Астрахан]] под постоянен полицейски надзор.