Абсолютизъм: Разлика между версии

През XVIII век (особено през втората му половина) в Европа се развива модел на абсолютизма, повлиян от [[Просвещение]]то. Политиката на европейските просветени монарси намира отражение в почти всички сфери на обществения живот: държавна организация, икономика, наука, философия, [[право]], [[литература]] и т.н. Централни фигури на тази епоха са просветените монарси [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] в Прусия и [[Йозеф II]] в Австрия. В Руската империя [[Екатерина II]] също провежда политика на просветен абсолютизъм. Обхванати от просветения абсолютизъм са всички европейски страни освен Англия, Полша и Франция: Англия вече е постигнала онова, към което се стремят поддръжниците му, в Полша господства шляхтата, а владетелите на Франция [[Луи XV]] и [[Луи XVI]] не са в състояние да предприемат нужните реформи, в резултат на което се стига до [[Френската революция]].

Макар че европейският абсолютизъм в крайна сметка загива, неговото влияние продължава да се усеща в историята. Централизацията създава прецеденти за държавните строители през XIX век. Модерните постоянни армии от войници и бюрократи са институции, зародили се по негово време. Построените фабрики за оръжия, капиталистическата селскостопанска политика, насочена да осигури храна за градовете, увеличените данъци, които карат селяните да напускат селото, създават икономическия климат, довел до [[индустриалната революция]]. Въпреки че абсолютните монарси постоянно се стремят да ограничат привилегиите на аристокрацията, с цената на известен отказ от ролята си на управници френските благородници, пруските юнкери и руските боляри успешно запазват правата си на собственост и така осигуряват властта си. Представители на онези от тях, които се приспособяват в нова роля като земеделски предприемачи или висши държавни служители, получават възможност да изиграят важна роля след ерата на абсолютизма{{hrf|Лий Ралф|1998|99}}.