Аян: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м общи промени |
||
Ред 4:
През ХVІ и ХVІІ век в османската местна администрация участвали местни първенци, които трябвало да подпомагат властите при разпределението и събирането на данъците, посрещането и изпращането на куриери и т.н.<ref name="История на Добруджа,120">Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120</ref> Аянският институт се състоял от богати търговци, членове на [[улема]] и от аги-командири на местните гарнизони.<ref>Генчев, Николай. Българско възраждане, София 1988, с. 65.</ref> Според закон от [[1726]] година за аяни са се избирали влиятелни жители на градовете и [[нахия|нахиите]], без намесата на съответните [[санджакбей]]ове. В прерогативите на санджакбейовете оставало правото да утвърждават избора, за което след съгласуване с бейлербея на [[Румелийски еялет|Румелия]] се издавал документ – аянлък буйрулдусу.<ref name="Грачев,22"> Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22.</ref> Първоначално, в съответствие с милетската система, аяните били представители само на мюсюлманското население. <ref>Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41.</ref>
== Източници на икономическата мощ на аяните ==
=== Местни разходи ===
През [[XVII век]] за посрещане на разходите на местните първенци, свързани с техните обществени функции, се въвели т.нар. местни разходи, които се разхвърляли върху населението. През следващия век това се превърнало в един от лостовете за ограбване на населението и за нарастване на икономическата мощ на аяните. За покриване на направените разходи по посрещане на преминаващите през съответния район длъжностни лица аяните представяли сметка в кадийския съд, която обикновено била раздута.<ref>Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 99, 101.</ref>
''Относителен дял на местните разходи спрямо всички разходи:''<ref>Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 167.</ref>
Ред 53:
През втората половина на ХVІІІ век част от местните разходи в района на Хаджиоглу Пазарджик били направени, за да бъдат посрещнати преминаващите: [[паша|паши]], сердар, [[валия]], кехая на пашата, капуджибашия, [[кадия]], болюкбашия, аяни, мухафъзин, баш чаушин, загарджи-башия, чиновници, татарски султани, държавни служители, доверени лица.<ref>Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 99.</ref>
=== Други източници ===
Натрупването на икономическа мощ на аяните, особено в началния период, се свързва с [[чифлик
Към средата на ХVІІІ век в сферата на дейност на аяните влизали: контрол на правилното разпределение и събирането на данъците, надзор над правилното разпределение на военната повинност и над дейността на органите на местната власт.<ref name="Грачев,22" /> Аяни изпълнявали и държавни поръчки, като поправка на мостове и пътна настилка.<ref>Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 100.</ref>
| |||