Лудвиг ван Бетховен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м общи промени
Ред 40:
 
=== Виена от 1794 до 1802 ===
[[Файл:Beethoven Hornemann.jpg|thumbмини|upright|leftляво|Бетховен през 1803 г., рисувана от Christian Horneman]]
Различни събития превръщат това пътуване на Бетховен до Виена в продължителен и окончателен престой. Малко след пристигането му във Виена, умира баща му. През 1794 г. френските войски завземат Райнланд и дворът на курфюрста трябва да бяга от там. След това за него няма основание за връщане в Бон, особено след като отпада и издръжката, която получава от курфюрста. През пролетта на 1794 във Виена се премества брат му Каспар Карл, а през 1795 там се премества и брат му Йохан.
 
Във Виена Бетховен намира подкрепата на благородници, които обичат музиката и му помагат да стъпи на крака в новата си родина. Между тях са княз Франц Йозеф Максимилиан фон Лобковиц и Годфрид Фрайхер ван Свитен. В дома на княз Карл Лихновски, Бетховен създава контакти с виенските музикални кръгове и се запознава с цигуларя Игнац Шупанциг, който допринася съществено за разпространението на произведенията му. Лихновски предоставя на разположение временно жилище на Бетховен в своята къща. От 1800 г. Лихновски започва да му плаща годишна издръжка от 600 гулдена и по този начин създава основа за независимо съществуване като човек на изкуството.
 
==== Обучение при Хайдн и други ====
Бетховен започва да се обучава както е договорено при Хайдн на композиция. Започва от ноември 1792 г. до отпътуването на Хайдн за Англия през януари 1794 г. Техните отношения не са безпроблемни. Хайдн изразява съмнения за клавирно трио Klaviertrio op. 1 Nr. 3 като трудно за разбиране. Бетховен е изразявал мнение поне веднъж, че нищо не е научил от него, но въпреки това се счита, че музиката на Хайдн е формирала неговото развитие като композитор в областта на симфонията и камерната музика.
 
Освен при Хайдн, от когото е недоволен, Бетховен взема уроци от Йохан Баптист Шенк, изучава от 1794 г. [[контрапункт]] при Йохан Албрехтсбергер и песенна композиция при [[Антонио Салиери]].
 
==== Пианист и композитор ====
В началото успехите на Бетховен като композитор са свързани с кариерата му на виртуозен пианист. Само през първите 10 години във Виена той създава 20 от своите 32 клавирни сонати, между които Соната за пиано № 8 до минор, oп. 13 («Патетическа») (Grande Sonate pathétique op. 13 in c-Moll) и двете сонати оп.27, от която втората е известна като лунната соната. При всичко това импровизациите на пианото са важен източник на вдъхновение за Бетховен като композитор.
 
На 29 март 1795 г. Бетховен се представя за първи път пред виенската общественост като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19. През 1798 г. той предприема едно концертно пътуване към Прага, Дрезден и Берлин, което се превръща в голям негов успех включително и финансов. Това турне, което е по инициатива на Лихновски следва пътя на пътуването, което князът прави с Моцарт през 1789 г.
Ред 59:
 
=== Виена 1802 до 1812 ===
[[Файл:Beethoven AlmanachDerMusikgesellschaft 1834.jpg|thumbмини|Бетховен съчинява 6-та симфония]]
==== Израстване като композитор ====
{{Listen|type=music|pos=left|filename=Ludwig van Beethoven - Symphonie 5 c-moll - 1. Allegro con brio.ogg|title=Симфония No. 5, Op. 67 (1st movement)|description=composed during Beethoven's middle period}}
Този период от престоя на Бетховен във Виена, въпреки неговите големи проблеми със слуха, е най-продуктивният в творческата му биография. През този период той създава и утвърждава своя уникален стил.
Между есента на 1802 и 1812 г. Бетховен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и 3-та симфония (героична), 5-та симфония и 6-та симфония (пасторална), както и 4-ти и 5-ти концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка оп.61 и пет струнни квартета оп. 59 Nr. 1–3, op. 74 и op. 95. По това време той композира и първия вариант на своята единствена опера „Фиделио“. На 20 ноември 1805 г. е показана за първи път с първоначалното си заглавие „Леоноре“, но по-късно още два пъти е преработвана.
 
==== Бетховен и Гьоте ====
Започвайки още през 90-те години на 18-ти век, Бетховен създава песенни композиции по Гьоте. През 1809 -1810 г. създава цикъл песни оп. 75 и оп.83 както и музика към Егмонт.
Благодарение на усилията си Бетина Брентано, сестра на поета Клеменс Брентано, успява да организира среща на Бетховен и [[Йохан Волфганг фон Гьоте]]. Срещата им става през месец юли 1812 г. в курорта [[Теплицe]], където и двамата пребивават. Резултатът от тази среща между двамата велики хора на изкуството е противоречива: и двамата са донякъде разочаровани един от друг. Гьоте пише на жена си , че не е срещал по-енергичен и по-сърдечен човек на изкуството от него. През септември същата година пише на свой приятел, че талантът на Бетховен го удивлява, но за съжаление самият той е необуздана личност, която не греши като счита света за отвратителен, но с това не го прави по-привлекателен за себе си и за другите. За негово извинение и за съжаление е, че губи слуха си, което вероятно по-малко му пречи като музикант, а повече на неговата душевност. А Бетховен пише на своя издател Хертел, че Гьоте харесва дворцовия въздух повече, отколкото подобава на един поет, който трябва да е първи учител на нацията.
[[Файл:Incident Teplitz 1812.png|thumbмини|Случаят в Теплице]]
Има история, почти анекдотична по време на срещата на двамата гении в Теплице. По време на разходка срещат намиращият се там по това време [[Франц II|император Франц]] в обкръжението на своята свита и придворни. Гьоте отдръпвайки се встрани се покланя дълбоко, докато Бетховен преминава през тълпата придворни едва докосвайки шапката си.<ref name="cm-beethoven">[http://www.classic-music.ru/beethoven.html Классическая музыка.ru — Людвиг ван Бетховен]</ref>.
 
=== Криза и последни години ===
[[Файл:Beethoven Mähler 1815.jpg|thumbмини|вляволяво|Бетховен през 1815 г., детайл от картина на Йозеф Малер]]
От 1812 г животът на Бетховен започва да се влошава видимо. Наред с проблемите в личния му живот започват проблеми с доходите му, както и влошаване на състоянието на слуха му до пълната му загуба. От 1813 г. Бетховен започва да използва [[слухова тръба]] за да комуникира със своята среда. Слуховите тръби са изработени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, специално за Бетховен. От 1818 г. е доказва и използването на така наречените разговорни тетрадки, при което неговите събеседници записват това, което искат да му кажат, както и записки на самият Бетховен. Поради напредналата загуба на слуха той не може да се проявява повече като пианист.
На 15 ноември 1815 г. умира брат му Каспар Карл и оставя деветгодишен син. Бетховен започва една продължителна съдебна битка за правото да се грижи за племенника си.
 
Едновременно с личната криза на Бетховен се променя и стила му на композиране. От 1813 до 1814 г. той се занимава основно с композирането на ''Wellingtons Sieg'', както и една основна промяна, като заглавието на операта се променя от Леоноре на [[Фиделио]]. През следващите години се връща към сонатите за пиано. Създава сонатите оп. 90 (1814), oп. 101 (1815–1817) и op. 106 (1817–1818). Едновременно създава и две сонати за чело oп. 102 (1815) и други.
 
След повече от десетгодишна пауза Бетховен отново се обръща към симфониите и създава своята [[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|симфония № 9]]. През 1824 г. той я завършва. Последната част с хоровото изпълнение на Одата на радостта на [[Шилер]] е изключително популярна. Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетховен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент диригент. Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетховен е напълно глух. През 1985 г. част от „Одата на радостта“ е приета за официален химн на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.
Ред 89:
 
=== Смърт ===
[[Файл:Grab von Ludwig van Beethoven auf dem Wiener Zentralfriedhof.JPG|thumbмини|Гробът на Бетховен, централни гробища, Виена]]
[[Файл:Beethoven Funerals.jpg|thumbмини|вляволяво|Погребението на Бетховен]]
Бетховен прекарва последните месеци от живота си на легло, посещаван от много свои приятели, познати и почитатели. Той умира на 26 март 1827 година, на 56 годишна възраст. Причината за смъртта му остава неизяснена. Съществуват различни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и др. Още на възраст 30 години често боледува. Вероятно е страдал от някои хронични заболявания като [[отравяне с олово]], [[бруцелоза]], както и прекомерна употреба на алкохол. Предполага се, че Бетховен е употребявал редовно евтино бяло вино, което по това време съдържа олово поради използването на оловен подсладител ([[оловен ацетат (II]])). Според направената [[аутопсия]], [[Черен дроб|черният му дроб]] е силно увреден, може би поради значителна употреба на алкохол,{{hrf|Cooper|2008|318, 349}} а слуховите и други свързани [[нерв]]и са значително уголемени.<ref>{{cite journal |first1=Edoardo |last1=Saccenti |first2=Age K |last2=Smilde |first3=Wim H M |last3=Saris |year=2011 |title=Beethoven's deafness and his three styles |journal=BMJ |pmid=22187391 |doi=10.1136/bmj.d7589 |volume=343 |pages=d7589}}</ref><ref>{{cite journal |doi=10.1136/bmj.e512 |title=Beethoven's deafness and his three styles |year=2012 |journal=BMJ |volume=344 |pages=e512}}</ref>Бетховен е погребан на 29 март 1827 г. в гробището „Веринг“ във Виена. Обявен е ден на траур, училищата са затворени, а последна почит на композитора отдават над 20 000 души.
 
Ред 109:
 
== Жените и Бетховен ==
Жените играят в много отношения голяма роля в живота на Бетховен: като приятелки, като изпълнителки на неговите произведения и като вдъхновение за написването им.
 
=== „Писмо до безсмъртната любима“ ===