Лудвиг ван Бетховен: Разлика между версии

 

=== Виена от 1794 до 1802 ===

 

Във Виена Бетховен намира подкрепата на благородници, които обичат музиката и му помагат да стъпи на крака в новата си родина. Между тях са княз Франц Йозеф Максимилиан фон Лобковиц и Годфрид Фрайхер ван Свитен. В дома на княз Карл Лихновски, Бетховен създава контакти с виенските музикални кръгове и се запознава с цигуларя Игнац Шупанциг, който допринася съществено за разпространението на произведенията му. Лихновски предоставя на разположение временно жилище на Бетховен в своята къща. От 1800 г. Лихновски започва да му плаща годишна издръжка от 600 гулдена и по този начин създава основа за независимо съществуване като човек на изкуството.

 

 

Освен при Хайдн, от когото е недоволен, Бетховен взема уроци от Йохан Баптист Шенк, изучава от 1794 г. [[контрапункт]] при Йохан Албрехтсбергер и песенна композиция при [[Антонио Салиери]].

 

==== Пианист и композитор ====

 

На 29 март 1795 г. Бетховен се представя за първи път пред виенската общественост като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19. През 1798 г. той предприема едно концертно пътуване към Прага, Дрезден и Берлин, което се превръща в голям негов успех включително и финансов. Това турне, което е по инициатива на Лихновски следва пътя на пътуването, което князът прави с Моцарт през 1789 г.

 

=== Виена 1802 до 1812 ===

==== Израстване като композитор ====

{{Listen|type=music|pos=left|filename=Ludwig van Beethoven - Symphonie 5 c-moll - 1. Allegro con brio.ogg|title=Симфония No. 5, Op. 67 (1st movement)|description=composed during Beethoven's middle period}}

Този период от престоя на Бетховен във Виена, въпреки неговите големи проблеми със слуха, е най-продуктивният в творческата му биография. През този период той създава и утвърждава своя уникален стил.

 

==== Бетховен и Гьоте ====

Има история, почти анекдотична по време на срещата на двамата гении в Теплице. По време на разходка срещат намиращият се там по това време [[Франц II|император Франц]] в обкръжението на своята свита и придворни. Гьоте отдръпвайки се встрани се покланя дълбоко, докато Бетховен преминава през тълпата придворни едва докосвайки шапката си.<ref name="cm-beethoven">[http://www.classic-music.ru/beethoven.html Классическая музыка.ru — Людвиг ван Бетховен]</ref>.

 

=== Криза и последни години ===

От 1812 г животът на Бетховен започва да се влошава видимо. Наред с проблемите в личния му живот започват проблеми с доходите му, както и влошаване на състоянието на слуха му до пълната му загуба. От 1813 г. Бетховен започва да използва [[слухова тръба]] за да комуникира със своята среда. Слуховите тръби са изработени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, специално за Бетховен. От 1818 г. е доказва и използването на така наречените разговорни тетрадки, при което неговите събеседници записват това, което искат да му кажат, както и записки на самият Бетховен. Поради напредналата загуба на слуха той не може да се проявява повече като пианист.

На 15 ноември 1815 г. умира брат му Каспар Карл и оставя деветгодишен син. Бетховен започва една продължителна съдебна битка за правото да се грижи за племенника си.

 

 

След повече от десетгодишна пауза Бетховен отново се обръща към симфониите и създава своята [[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|симфония № 9]]. През 1824 г. той я завършва. Последната част с хоровото изпълнение на Одата на радостта на [[Шилер]] е изключително популярна. Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетховен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент диригент. Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетховен е напълно глух. През 1985 г. част от „Одата на радостта“ е приета за официален химн на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.

 

=== Смърт ===

Бетховен прекарва последните месеци от живота си на легло, посещаван от много свои приятели, познати и почитатели. Той умира на 26 март 1827 година, на 56 годишна възраст. Причината за смъртта му остава неизяснена. Съществуват различни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и др. Още на възраст 30 години често боледува. Вероятно е страдал от някои хронични заболявания като [[отравяне с олово]], [[бруцелоза]], както и прекомерна употреба на алкохол. Предполага се, че Бетховен е употребявал редовно евтино бяло вино, което по това време съдържа олово поради използването на оловен подсладител ([[оловен ацетат (II]])). Според направената [[аутопсия]], [[Черен дроб|черният му дроб]] е силно увреден, може би поради значителна употреба на алкохол,{{hrf|Cooper|2008|318, 349}} а слуховите и други свързани [[нерв]]и са значително уголемени.<ref>{{cite journal |first1=Edoardo |last1=Saccenti |first2=Age K |last2=Smilde |first3=Wim H M |last3=Saris |year=2011 |title=Beethoven's deafness and his three styles |journal=BMJ |pmid=22187391 |doi=10.1136/bmj.d7589 |volume=343 |pages=d7589}}</ref><ref>{{cite journal |doi=10.1136/bmj.e512 |title=Beethoven's deafness and his three styles |year=2012 |journal=BMJ |volume=344 |pages=e512}}</ref>Бетховен е погребан на 29 март 1827 г. в гробището „Веринг“ във Виена. Обявен е ден на траур, училищата са затворени, а последна почит на композитора отдават над 20 000 души.

 

 

== Жените и Бетховен ==

 

=== „Писмо до безсмъртната любима“ ===