Банатска българска книжовна норма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м общи промени |
||
Ред 6:
== История на банатската книжовна норма ==
Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на [[хърватски език|хърватската]] редакция на [[латиница]]та, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в [[България]]. Банатският български език е кодифициран през [[1866]] г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга [[Йосиф Рил]]. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т.е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода
== Особености на банатската книжовна норма ==
Ред 12:
В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от [[немски език|немски]] (''drot'' от немското ''Draht'', „жица, тел“; ''gang'' от ''Gang'', „антре, коридор“), [[унгарски език|унгарски]] и [[сръбски език|сръбски]], което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетническия Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20% от речниковия състав. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина, по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например ''Marija Velčova'' се изписва като ''Velčov Marija''. От женските фамилните имена често отпада и окончанието „а“, така ''Velčova'' става ''Velčov''.
{| align=center cellpadding=10 style="text-align:center;"
| |||