Венецуела: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-es}} => {{lang|es}}
Редакция без резюме
Ред 79:
Независимостта най-накрая е постигната когато [[Симон Боливар]], заедно с [[Антонио Хосе де Сукре]] и [[Хосе Антонио Паес]], печелят [[Битка при Карабобо|битката при Карабобо]] на 24 юни 1821 г. Впоследствие конгресът на Нова Гранада прехвърля контрола на армията ѝ на Симон Боливар, който освобождава няколко южноамерикански държави и създава [[Велика Колумбия]]. Венецуела остава част от нея до 1830 г., когато водено от Паес въстание обявява създаването на държава Венецуела, а Паес става неин първи президент. Двадесетте години военни действия костват живота на 1/4 до 1/3 от населението, включително на половината бяло население.<ref>{{Cite book| last=Stoan| first=Stephen K.| title=Pablo Morillo and Venezuela, 1815 – 1820| publisher=Ohio State University Press| year=1974| page=29}}</ref> Към 1830 г. населението е било около 800 000 души.<ref>"[http://countrystudies.us/venezuela/5.htm Venezuela – The Century of Caudillismo]". [[Библиотека на Конгреса]].</ref>
 
През по-голямата част от 19 век Венецуела преминава през политическа нестабилност и диктаторско управление,<ref name="LOC_2005">{{cite web |publisher=Library of Congress (Federal Research Division) |title=Country Profile: Venezuela |year=2005 |url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Venezuela.pdf |format=PDF|accessdate=10 март 2007}}</ref> включително на президента Хосе Антонио Паес, който е става президент три пъти и управлява общо 11 години между 1830 и 1863 г. Това довежда до т.нар. [[Федерална война]] (между 1859 и 1863), по време на която загиват стотици хиляди в страна, чието население е не повече от 1 милион души. През втората половина на века се отличава и диктатурата на [[Антонио Гусман Бланко]], друг ''каудильо'' (военен ръководител), който е президент за 13 години в периода 1870 – 1887 г.
 
През 1895 г. дългогодишен спор с Великобритания за територията [[Гаяна Есекиба]] довежда до т.нар. Венецуелска криза. След редица дипломатически мисии, през 1899 г. международен трибунал в [[Париж]] дава по-голямата част от територията на Великобритания.<ref name=Humphreys>[[Robert Arthur Humphreys|R. A. Humphreys]] (1967), „Anglo-American Rivalries and the Venezuela Crisis of 1895“, Presidential Address to the [[Royal Historical Society]] 10 декември 1966, ''Transactions of the Royal Historical Society'', 17: стр. 131 – 164</ref>