Венецуела: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 88:
[[Файл:RB, votando en los comicios del 27 de octubre de 1946.JPG|мини|[[Ромуло Бетанкур]] гласува за учредително събрание, 1946 г.]]
Откриването на петролни залежи в [[Маракайбо (езеро)|езерото Маракайбо]] по време на [[Първата световна война]] трансформира напълно икономиката, дотогава базирана на износ на земеделски продукти. Това откритие дава началото на икономически бум, продължил до 1980-те години; до 1935 г. БВП на глава от населението на Венецуела става най-високият в Латинска Америка.<ref name="Crow_1980_616-617">{{Cite document |surname1=Crow |given1=JA |year=1980 |title=Epic of Latin America |publisher=University of California Press |postscript=<!--None--> |isbn=0-520-04107-0}}. стр. 616 – 617.</ref> Гомес се възползва от тези приходи, като присвоява много средства от една страна, но и централизира страната и укрепва властта от друга. Той остава най-влиятелната личност в страната до 1935 г., макар и на моменти да отстъпва президентството на други политици. Гомесисткото управление продължава под [[Елеасар Лопес Контрерас]], но е прекратено при [[Исаяс Медина Ангарита]], който прокарва редица реформи и премахва забраната за съществуване на политически партии. След края на [[Втората световна война]] притокът от имигранти от южна Европа (главно от Испания, [[Португалия]], Италия и [[Франция]])
През 1945 г. Медина Ангарита бива свален чрез преврат и се установява тригодишно демократично управление, начело с движението „[[Демократично действие]]“, първоначално под [[Ромуло Бетанкур]], а след първите демократични избори през 1947 – под [[Ромуло Гайегос]]. Той обаче е свален от власт от военната хунта на [[Маркос Перес Хименес]] и военния министър [[Карлос Делгадо Чалбо]] през 1948. През 1952 хунтата провежда избори, които обаче губи. Резултатът от тях е игнориран и Перес Хименес е поставен на поста президент, където се задържа до 1958 г.
| |||