Чарлз II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
 
== Ранни години ==
Чарлз е втори син на [[Чарлз I]] и [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска]], роден на [[29 май]] [[1630]] г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през [[1649]] г., бяга във [[Франция]]. След това отива в Холандия, а през [[1651]] г. заминава за [[Шотландия]], където е прокламиран кралскиякралският му сан. Водената от него 10 000 армия е разбита през септември 1651 при [[Уустър (Англия)|Уустър]] от [[Оливър Кромуел]]. Чарлз се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция. Чарлз 8 години обикаля [[Европа]], преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени се за [[Катарина де Браганса]] (португалска инфанта), от която няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]], брат на Чарлз.
 
Чарлз пристига в [[Лондон]], за да бъде коронясан на [[29 май]] [[1660]] г., навръх 30-я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт – само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията – не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от [[Луи XIV]] (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия почти изчезва. В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.