Мария-София Баварска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Пимонт --> Пиемонт |
м 1824 --> 1862 г. |
||
Ред 39:
След превземането на Гаета от Гарибалди, Мария-София и съпругът ѝ бягат в Рим — градът, който цяло хилядолетие е столица на [[Папска държава|Папската държава]], чиито очертания войната за обединение на Италия стеснява до очертанията на самия град. В Рим съпругът на Мария-София сформира правителство в изгнание, което в продължение на няколко години се ползва с дипломатическото признание на повечето европейски държави, гледащи на Франческо II като на законен представител на властта в земите на някогашното [[Кралство на двете Сицилии]].
Богатството и привилегиите, които Мария-София наследява, до голяма степен са помрачени от нещастния личен живот на кралицата. Първоначално идват проблемите на брака ѝ, който дълго време не е консумиран заради [[фимоза]]та, стеснението и религиозния фанатизъм на Франческо, които пречат на двойката да установи по-интимни отношения помежду си. Докато е в Рим, Мария-София се влюбва в един офицер от папската гвардия — Арман де Левайс, и забременява от него. Бременната с незаконно дете кралица се оттегля в дома на родителите си в Посенхофен, където семейството решава, че тя трябва да роди тайно, за да избегне скандала. На [[24 ноември]] [[
Година след раждането на дъщеря ѝ кралицата, посъветвана от семейството си, решава да признае за случилото се на съпруга си. Следва подобряване на отношенията между двамата съпрузи, а Франческо е опериран, което му позволява да консумира брака си. Малко след това Мария-София забременява за втори път, но този път от съпруга си. На [[24 декември]] [[1869]] г., след десет години брак, Мария-София ражда момиче Мария Кристина Пия. Кристина е родена на рождения ден на леля си — императрица Елизабет, която става и нейна кръстница. Детето обаче живее само три месеца и умира през март 1870 г., а кралската двойка повече не се сдобива с деца.
| |||