Фазъл Ахмед паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м общи промени |
доп. |
||
Ред 9:
'''Фазъл Ахмед паша Кьопрюлю''' <ref>Османската империя при великия везир Фазъл Ахмед паша (1661-1676); стр. 107, История на Османската империя, автор: Ахмед Садулов; ISBN 954-9541-53-3</ref>({{lang|tr|Köprülü Fazıl Ahmed Paşa}}) е [[велик везир]] на Османската империя, син на [[Кьопрюлю Мехмед паша]] - основател на династията [[Кьопрюлю]]. В края на неговото управление Османската империя достига своето най-голямо териториално разширение в историята, но след края на неговото управление започва и постепенния залез на [[Меч на Осман|меча на Осман]].
Фазъл Ахмед паша продължава политиката на своя баща за контрол над администрацията и безпощадна финансова дисциплина. За разлика от баща си не е толкова строг при разкриване на случаи на [[корупция]], но не се колебае да наказва със смърт. Безкомпромисната политика и действията за стабилизиране състоянието на държавата, ведно с меценаството, правят Фазъл Ахмед паша един от най-великите османски държавници. Фазъл Ахмед паша остава в историята и като допринесъл за едно от най-големите унижения в историята на еврейството, след публичното отричане на [[месия]]та и помохамеданчване на [[Шабатай Цви]]. <ref>Османската империя при великия везир Фазъл Ахмед паша (1661-1676); стр. 107 - С лични средства великият везир субсидира построяването на историческа библиотека, която и до днес е една от най-големите в Истанбул, История на Османската империя, автор: Ахмед Садулов; ISBN 954-9541-53-3</ref> При управлението на Фазъл Ахмед се провежда последния [[Йерусалимски събор (1672)|Йерусалимски събор]] на [[православната църква]].
Романът „[[Време разделно]]“ отразява художествено събития от периода на великото везирстване на Фазъл Ахмед паша, който е родом от Велес. <ref>[http://www.antondonchev.com/static.php?content_id=16&article_id=25 Епически роман на българския писател Антон Дончев]</ref><ref>Заб. Често в чуждоезичната литература се среща погрешно като родно място на великия везир - Везиркьопрюлю в Анатолия, близо до Самсун. Това е погрешно, т.к. след бунтовете [[джеляли]] под ръководството на великия везир са поправени разрушенията и в негова чест мястото е прекръстено от Гадегара - име отбелязано за първи път през 1160 г.</ref>
| |||