Възродителен процес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
{{Разграничение|Българско възраждане}}
'''Възродителният процес''' е отговор на [[Българската комунистическа партия]] на агресивната външна политика на република Турция.Възродителният процес започва в началото на [[1970-те]] и продължава до края на [[1980-те]] години на [[20 век]]. Мерките за осъществяване на тази политика се състоят в смяна на арабско-турските имена с български и ограничения в използването на майчин език от представителите на тези групи.<ref>Улрих Бюксеншюц (2000) [http://www.imir-bg.org/imir/books/malcinstvena%20politika.pdf Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944 – 1989)], IMIR, с. 141, вж. Таблица 31: Оценка на партийни членове за мерките във връзката с „Възродителния процес“ към края на 1989 г.</ref><ref>Български хелзинкски комитет [http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878] (доклад): „In addition to the religious rights restrictions, there were restrictions on the use of mother tongue as well. The central Party authorities charged all state entities and their staff with supervising and guaranteeing the sole use of Bulgarian language by all Bulgarian nationals, at all levels of public and private life (point 6).“ Текстът се позовава на: Addendum to Decision No. 1019a of Politburo of CC of BCP from 19 June 1984 (pp. 32 – 3) (No archive indication of this document)."</ref> Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и противопоставянето им на мнозинството.{{hrf|Груев|2008|195}}
Като най-важната причина за смяната на имената българските власти посочват демографският разцвет на турското население. По данни на „Амнести Интернешънъл“ в началото на 80-те години в България са живели около 900 000 етнически турци. Според статистика на турското правителство броят им в страната е възлизал на над 1.5 млн. души. Бързото увеличаване на турците е било възприемано от управляващите като опасно за българската нация и те са обмисляли план за неговото намаляване.
Тъй като турската страна е отказвала да приеме повече изселници, единственият вариант е било преименуването на турското население с цел приобщаване към българската нация. Българското правителство е изчаквало единствено благоприятен момент за смяната на имената на българските турци, за да бъдат намалени до минимум протестите от страна на южната ни съседка. Подходящата ситуация е настъпила в началото на 80-те години. По това време Турция е била обхваната от мощно кюрдско, работническо и студентско движение. Във външнополитически план страната е имала проблеми с Гърция, Иран и ЕИО.
Според българските турци-преселници причините за провеждането на “възродителния процес” са били няколко. На първо място те също поставят международната ситуация. Според тях особено решаващ се е оказал фактът, че България и Турция са принадлежали към два различни военно-политически блока:
''“Българите не са виновни, а големите държави. Нали България и Турция бяха към различни блокове. Турция към НАТО, България – към Варшавския договор.”''
== Предпоставки ==
| |||