Възродителен процес: Разлика между версии

'''Възродителният процес''' е отговоропит на [[Българската комунистическа партия]] да наложи насилствена [[Асимилация (социология)|асимилация]] на агресивната[[Ислям външнав политикаБългария|мюсюлманското население]] ([[турци]], [[помаци]], [[татари]] и [[роми]]). Това е наименованието, с което е известен в обществото процесът на републикасистемни Турциярепресии срещу тези социални групи и етноси. Възродителният процес започва в началото на [[1970-те]] и продължава до края на [[1980-те]] години на [[20 век]]. Мерките за осъществяване на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турските имена с български и, ограничения в използването на майчинродния език от представителите на тези групи, насилствено ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали, и изповядването на тяхната религия.<ref>Улрих Бюксеншюц (2000) [http://www.imir-bg.org/imir/books/malcinstvena%20politika.pdf Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944 – 1989)], IMIR, с. 141, вж. Таблица 31: Оценка на партийни членове за мерките във връзката с „Възродителния процес“ към края на 1989 г.</ref><ref>Български хелзинкски комитет [http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878] (доклад): „In addition to the religious rights restrictions, there were restrictions on the use of mother tongue as well. The central Party authorities charged all state entities and their staff with supervising and guaranteeing the sole use of Bulgarian language by all Bulgarian nationals, at all levels of public and private life (point 6).“ Текстът се позовава на: Addendum to Decision No. 1019a of Politburo of CC of BCP from 19 June 1984 (pp. 32 – 3) (No archive indication of this document)."</ref> Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и противопоставянето им на мнозинството.{{hrf|Груев|2008|195}}

Балканските съседи на България и особено Югославия, Турция и Гърция, отдавна имат последователна и брутална политика към останалите на териториите им след разпада на Османската империя чужди народностни групи, като ги депортират, разменят, прогонват и унищожават наведнъж или постигат това след десетилетие репресии и ограничения. Такива са съдбите на турското малцинство в Беломорска Тракия, на гръцкото в Мала Азия и Одринска Тракия, на арменското в Турция, на албанското и влашкото в Гърция, на българското мнозинство в Беломорието в Егейска и Вардарска Македония и Одринска Тракия. Накрая във времето от балканските войни до времето на т.нар. ''„Разведряване“'' държавите правят всичко възможно да се хомогенизират и да приключат във възможната степен този процес.

=== Преименувания на циганироми и помаци през 60-те и 70-те години ===

Докато асимилационните мерки спрямо циганитеромите и помаците са по-разтеглени във времето и според някои източници започват още през [[1912]] година<ref>[http://old.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv14106 Евгения Иванова, „Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре!“], публикация в сайта на [[Български хелзинкски комитет|Българския хелзинкски комитет]]: „Въ­зро­ди­тел­ният­“ про­цес, свеж­дан в ма­со­во­то съз­на­ние са­мо до фи­на­ла си – съ­би­тия­та от 1984 – 1985, всъщ­ност за­поч­ва от 1912 г. и про­дъл­жа­ва с раз­лич­на ин­тен­зив­ност до 80-те го­ди­ни. Най-ос­три­те му „въ­зпа­ле­ния­“ след­ват 30-го­ди­шен ци­къл – 1912, 1942, 1972. Ста­ва ду­ма са­мо за по­ма­ци­те, към кои­то – в пе­рио­да на со­циа­лиз­ма – са при­ба­ве­ни ро­ми и та­та­ри."</ref>, насилственото преименуване на турците се осъществява чрез мащабна кампания, предхождана от внимателна подготовка.<ref name=MichIvanov>{{Цитат уеб

„За замисленото масово преименуване репресивната машина на комунистическия режим се подготвя от края на 1983 г. и през цялата 1984 г. – актуализират се вътрешни заповеди в Министерството на вътрешните работи, така че да бъдат максимално пригодени към превантивни и репресивни действия на [[силите на реда]] при оказване на масова съпротива, извършва се мащабно превъоръжаване с модерно оръжие и техника за борба с безредици, на два пъти се увеличава числеността на състава, в първите месеци на 1985 г. се увеличават възнагражденията на щатния персонал и на агентурата. През януари 1985 г. Министерският съвет решава да се създадат Вътрешни войски с численост 2000 души. Вземат се мерки за осигуряване на необходимия капацитет на местата за задържане и по-специално на [[трудовия лагер в Белене]]. На 30 август [[1984]] г. „протурски“ [[терорист]]и извършват [[Атентати на 30 август 1984|Августовската терористична атака]]. Взривени са бомби в железопътна гара [[Пловдив]] и на аерогара [[Варна]], като и на двете гари в този ден е планирано посещение на държавния глава Тодор Живков. Загива жена и 44 души са ранени. Общо извършените атентати са няколко, следствието на Държавна сигурност установява 3 виновници, които са осъдени на смърт и разстреляни през 1988 – 1989 г. Установено е официално, че и 3-та са били агенти на „Държавна сигурност“, което води до подозрението, че атентатите са осъществени от нея, за да аргументира репресиите.<ref>{{Цитат уеб