Отваря главното меню

Промени

форматиране: 15x тире, 6x нов ред, 4x тире-числа, 2x запетая, 4 интервала (ползвайки Advisor)
 
== Семейство ==
Георги Марков е роден в София на 20 март 1950 г. Произхожда от семейство на служащи, безпартийни. Майка му Елена Новкиришка е изключена от Юридическия факултет на Софийския университет след 9 септември 1944 г. по политически причини. Работи като стоковед в „Печатни произведения“. Баща му Евдоки Марков е завършил първата театрална школа на големия български артист и педагог Георги Стаматов и играе под негова режисура в Профсъюзния театър (Работнически театър) „Г. Димитров“ на пл. Възраждане. Работил е дълги години като касиер-счетоводител в Селскостопанската академия.
 
Георги Марков е роден в София на 20 март 1950 г. Произхожда от семейство на служащи, безпартийни. Майка му Елена Новкиришка е изключена от Юридическия факултет на Софийския университет след 9 септември 1944 г. по политически причини. Работи като стоковед в „Печатни произведения“. Баща му Евдоки Марков е завършил първата театрална школа на големия български артист и педагог Георги Стаматов и играе под негова режисура в Профсъюзния театър (Работнически театър) „Г. Димитров“ на пл. Възраждане. Работил е дълги години като касиер-счетоводител в Селскостопанската академия.
 
Съпругата му Мария почива през март 2018 г. в Будапеща. С нея прекарват 47 години от живота си след като сключват брак в унгарската столица. Има една дъщеря Елизабет родена в унгарския град Естергом. Там завършва история на изкуствата.
 
== Професионална дейност ==
Георги Марков завършва право в СУ „Климент Охридски“. Работи като стажант съдия в Софийски градски съд. През 1978 г. става юрискосулт, а после и началник отдел „Правен“ на Първи районен съвет в София. През 1985 г. е назначен за главен юрисконсулт на Столична община. През 1988 г. е приет за адвокат в Софийската адвокатска колегия. В периода 1985- – 1999 е хоноруван асистент по административно право по покана на проф. Кино Лазаров. Има над 30 научни публикации и една книга, касаеща отчуждаването на недвижими имоти на гражданите и тяхното обезщетяване и анализ на практиката на Върховния съд. През 1988 г. в списание „Държава и право“ излиза съвместната му статия с проф. д-р Живко Сталев „За усъвършенстване на административното производство“. В края на 80-те години става Главен секретар на списание „Държава и право“ по покана на главния редактор проф. Живко Миланов. Член е на законодателната комисия във Великото народно събрание и в 36-тото Народно събрание. Негов е законът с който са реституирани 25 000 магазинни помещения на гражданите, изкупени им принудително по ПМС 60/1975 г.
 
Георги Марков завършва право в СУ „Климент Охридски“. Работи като стажант съдия в Софийски градски съд. През 1978 г. става юрискосулт, а после и началник отдел „Правен“ на Първи районен съвет в София. През 1985 г. е назначен за главен юрисконсулт на Столична община. През 1988 г. е приет за адвокат в Софийската адвокатска колегия. В периода 1985-1999 е хоноруван асистент по административно право по покана на проф. Кино Лазаров. Има над 30 научни публикации и една книга, касаеща отчуждаването на недвижими имоти на гражданите и тяхното обезщетяване и анализ на практиката на Върховния съд. През 1988 г. в списание „Държава и право“ излиза съвместната му статия с проф. д-р Живко Сталев „За усъвършенстване на административното производство“. В края на 80-те години става Главен секретар на списание „Държава и право“ по покана на главния редактор проф. Живко Миланов. Член е на законодателната комисия във Великото народно събрание и в 36-тото Народно събрание. Негов е законът с който са реституирани 25 000 магазинни помещения на гражданите, изкупени им принудително по ПМС 60/1975 г.
През 1994 г. е назначен от президента д-р Желю Желев за конституционен съдия. Мотивът на Държавния глава е, че има самостоятелно мислене. Напуска Конституционния съд подади изтичане на мандата през 2003 г. От 1999 до 2014 г. е в редакцията на списание „Юридически свят“ по покана на главния редактор проф. Нено Неновски.
 
== Политическа дейност ==
През 1990 г. за пръв път става партиен член – на Демократическата партия и като мажоритарен кандидат на СДС става депутат във Великото народно събрание.<ref>„Създаването на СДС 1988- – 1991 г.“, автор Методи Спасов, издателство „Гутенберг“</ref> Победител е в първи тур в 197 избирателен район София – ж.к. Люлин. Става зам. предсетател на Демократическата партия с председател Стефан Савов.<ref>„Кой, кой е? – Георги Марков“, автор Илияна Беновска, издателство „Език и култура“, 1993 г.</ref>
 
През 1990 г. за пръв път става партиен член – на Демократическата партия и като мажоритарен кандидат на СДС става депутат във Великото народно събрание.<ref>„Създаването на СДС 1988-1991 г.“, автор Методи Спасов, издателство „Гутенберг“</ref> Победител е в първи тур в 197 избирателен район София – ж.к. Люлин. Става зам. предсетател на Демократическата партия с председател Стефан Савов.<ref>„Кой, кой е? – Георги Марков“, автор Илияна Беновска, издателство „Език и култура“, 1993 г.</ref>
 
Негова е идеята за гладна стачка на 39-те депутати на СДС, напуснали ВНС. В основата на успеха при първата победа на СДС на 13 октомври 1991 г. Любимец на сините митинги обикаля страната заедно със Стоян Ганев, Венци Димитров, Сашо Йорданов, Стефан Савов, Елка Константинова, Йордан Василев, Златка Русева и Едвин Сугарев.<ref>„Протестът на 39-те“, автори Ирена Рибарова и Вяра Николова, книга на фондация Конрад Аденауер</ref> Следва спечелване на кметски избори във всички големи градове от СДС. Организира рок концерт „Мавзолеят“ на 15 май 1992 г. заедно с актьора Тодор Колев, след което той е запален символично. От там излиза прозвището му „рок-депутат“. Негови са фразите „Избори до дупка“ и „Син седесарски шут“. Напуска политиката след като става член на Конституционния съд. Завръща се в нея през 2005 г. като председател на партия „Ред, законност и справедливост“. Явява се на президентските избори срещу президента Първанов. Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.<ref>[http://www.rzs.bg/news.php?item=27 „Георги Марков: На тези избори ще има само един автентичен седесар“] – статия на сайт на РЗС, 16.09.2006 г.</ref> Класира четвърти, което води до доброволна оставка като председател на РЗС, подадена в края на м. ноември.<ref name="vsekiden">{{цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vsekiden.com/print2.php?topic=1&id=15415 |заглавие=Георги Марков подаде оставка като лидер на РЗС |издател=vsekiden.com |дата=26 ноември 2006 |достъп_дата=21 юни 2007|език=bg |език-икона=да }}</ref>
 
== Спортен деятел ==
Запален левскар става член на секцията на „Левски“ по хокей на лед през 1988 г. по покана на легендарния син треньор Георги Страшимиров. През 1990 г. организира подписка във ВНС за девоенизирана и връщане на гражданския статус на футболен клуб „Левски“. През 1992- – 1995 г. е член на ръководството на клуба по покана на Томас Лавчис. През 2001 г. по покана на Майкъл Чорни, а след това и на Тодор Батков, е председател на Управителния съвет на ПФК „Левски“. По покана на Иван Славков и Иван Вуцов е вицвпрезидент на Българския футболен съюз 2000- – 2004 г. Член е на БОК по покана на Иван Славков и председател на Юридическата комисия. При Костадинова става член на Бюрото на БОК.
 
Запален левскар става член на секцията на „Левски“ по хокей на лед през 1988 г. по покана на легендарния син треньор Георги Страшимиров. През 1990 г. организира подписка във ВНС за девоенизирана и връщане на гражданския статус на футболен клуб „Левски“. През 1992-1995 г. е член на ръководството на клуба по покана на Томас Лавчис. През 2001 г. по покана на Майкъл Чорни, а след това и на Тодор Батков, е председател на Управителния съвет на ПФК „Левски“. По покана на Иван Славков и Иван Вуцов е вицвпрезидент на Българския футболен съюз 2000-2004 г. Член е на БОК по покана на Иван Славков и председател на Юридическата комисия. При Костадинова става член на Бюрото на БОК.
 
== Агентурна дейност ==
 
Въпреки, че още от [[1992]] г. има слухове, че има досие в архива на [[Държавна сигурност]] под псевдонима Николай, той отрича това. По-късно твърди, че фактът, че са го избрали за конституционен съдия означава, че не е бил агент. По време на кандидат президентската му кампания през 2006 г., вестник [[Монитор (вестник)|„Монитор“]] публикува документи, за които се твърди, че са личното дело на Марков и в които се казва, че той е агент на ДС от [[1972]] г. Марков твърди, че тези документи са фалшификат.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122089&srcpos=37 „Досието на Георги Марков вече е публичен факт“] – [[Mediapool.bg]], 2006-10-09</ref>
 
*''Георги Марков в „24 часа“''“ (2005) – 40 статии публикувани във в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ в периода 1992 – 1994 г.
* Георги Марков, Книга – „Въпроси на отчуждаването по Закона за териториално и селищно устройство“, Наука и изкуство, 1989 г.
* Проф. д-р Живко Сталев, Георги Марков, статия - – „За усъвършенствуване на административното правосъдие“, сп. „Държава и право“, 1988 г., кн.10
* Георги Марков, статия - – „Да отменим изборните поправки – намеси се , Бойко!“, в-к „24 часа“, 16.02.2019 г.
* Георги Марков, статия - – „6 месеца преди евровота, революция в Европа – не с оръжие, а с бюлетина“, в-к „24 часа“, 10.12 2018 г.
* Георги Марков, статия - – „Виктор Орбан: Унгария няма шеф“, в-к „Ретро“, 23.05.2018 г.
* Георги Марков, статия - – „Орбан поведе Унгария към голяма промяна“, в-к „Стандарт“, 11.04.2018 г.
* Георги Марков, статия - – „Само комплексарите не харесват Бойко“, в-к „Ретро“, 21.12.2017 г
* Георги Марков, статия - – „Моят футболен отбор умря“, в-к „24 часа“, 25.11.2017 г.
* Георги Марков, статия - – „Главчев беше пожертван от раболепие“ , в-к „Стандарт“, 20.11.2017 г.
* Георги Марков, статия - – „Социалистите в Европа катастрофираха“, в-к „24 часа“, 27.09.2017 г.
* Георги Марков, статия - – „Омега отново на сцената след 55 години“, в-к „24 часа“, 23.09.2017 г.
* Георги Марков, статия - – „Реквием за Гунди и Котков“, в-к „Стандарт“, 30.06.2017 г.
*Статия -Статия – „Легендарните рокаджии от Омега качиха във Фейсбук коментар на Георги Марков, в-к „24 часа“, 09.1.2017 г.
* Георги Марков, статия - – „Защо Орбан ще спечели изборите отново и то с много“, в-к „24 часа“, 05.05.2014 г.
* Георги Марков, статия - – „Как се управлява спорт по унгарски“, в-к „Преса“, 07.08.2013 г.
* Георги Марков, статия - – „Татарчев: Царят е слаба ракия“, в-к „Преса“, 30.01.2012 г.
 
== Източници ==