Уикипедия

Иврит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
добавки
Ред 21:
'''Иврит''' (עִבְרִית, {{IPA|[ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]}}) е [[семитски езици|семитски език]], говорен днес от около 7800 000 души, главно в [[Израел]]. Традиционно иврит се приема за езика на [[евреи]]те, макар че в [[Еврейска диаспора|еврейската диаспора]] се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като [[самаритяни]]те.
 
Най-ранните свидетелства за езика иврит са от 10 век пр.н.е. като [[Петокнижие]]то и основната част от [[Стар завет|Стария завет]] са написани на иврит. Това е и богослужебният език на [[Юдаизъм|юдаизма]], наричан от евреите ''лешон хакодеш'' (לשון הקודש, „свещен език“). ВКъм началотоV навек 1пр.н.е. хилядолетиеговорим ивритезик преставана даевреите бъдевече говориме [[староарамейски език|арамейския]] и сепо-стари използватекстове предимнона заиврит религиозниот и[[Библия]]та научнитрябва целида им бъдат превеждани.<ref name="уайлен">{{cite book | last = Уайлен | first = Стивън | year = 2007 | title = Евреите по времето на Исус | publisher = Витлеем | location = София | isbn = 978-954-91134-4-0 | pages = 45}}</ref>
 
Съвременният иврит се формира в хода на движението [[Хаскала]] в средата на 19 век на основата на [[Класически иврит|класическия иврит]], който датира от 6 век пр.н.е. С появата на [[ционизъм|ционизма]] в края на века се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът [[Елиезер Бен Йехуда]]. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като [[идиш]] и [[ладински език (ибероромански)|ладински]]. През 1921 година той става [[официален език]] в [[Палестина]], наред с [[английски език|английския]] и [[арабски език|арабския]], а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.
Ред 40:
В най-широк смисъл под [[класически ивирт]] се разбира говоримия език на Древен Израел в периода от 10 век пр.н.е. до 4 век.<ref>{{cite journal | last = Schniedewind | first = William M | title = Prolegomena for the Sociolinguistics of Classical Hebrew | journal = The Journal of Hebrew Scriptures | volume = 5 | issue = 6 | url = http://www.arts.ualberta.ca/JHS/Articles/article_36.pdf |archiveurl=http://web.archive.org/web/20051104024942/http://www.arts.ualberta.ca/JHS/Articles/article_36.pdf|archivedate=4 ноември 2005| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Той включва няколко еволюиращи и застъпващи се във времето форми, обикновено носещи името на ключови литературни паметници:
* ''[[Архаичен библейски иврит|Архаичният библейски иврит]]'' съответства на монархическия период до [[Вавилонски плен|Вавилонския плен]], между 10 и 6 век пр.н.е., и е представен от няколко текста от [[Танах]], като Песен на Моисей ([[Изход (Библия)|Изход]] 15) и Песен на Девора ([[Книга на съдиите]] 5). Този етап от развитието на езика понякога се нарича и староеврейски или палеоеврейски. Използван е вариант на финикийската писменост.
* ''[[Библейски иврит|Стандартният библейски иврит]]'' се използва в края на монархическия период и по време на Вавилонския плен (8- – 6 век пр.н.е.). Представителен за този етап е основният текст на Стария завет, който до голяма степен достига съвременния си вид през тази епоха. Понякога е наричан раннобиблейски иврит, класически библейски иврит или класически иврит в тесния смисъл на понятието.
* ''[[Късен библейски иврит|Късният библейски иврит]]'' се използва през персийската епоха (5- – 3 век пр.н.е.) и е представен в някои текстове на Стария завет, като книгите на [[Ездра]] и [[Неемия]]. Тази форма е много близка до стандартния библейски иврит, като включва известен брой нови заемки, главно от областта на държавното управление, както и някои синтактични нововъведения, като използването на частицата за притежание „шел“. Късният библейски иврит вече използва [[арамейска азбука|арамейската азбука]].
* ''[[Кумрански иврит|Кумранският иврит]]'', използван през Елинистичнита и Римската епоха до разрушаването на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]] (2 век пр.н.е. – 1 век), е типичен за [[Кумрански ръкописи|Кумранските ръкописи]]. Първоначално се използва арамейската азбука, заменена към края на периода от съвременната [[еврейска писменост]].
* ''[[Мишнаически иврит|Мишнаическият иврит]]'', използван Римската епоха след разрушаването на Йерусалимския храм (1- – 4 век), е известен от основната част от текстовете на [[Мишна]] и [[Тосефта]]. Понякога е наричан също танаитически или ранен равинически иврит.
 
Понякога описаната класификация на класическия иврит се опростява до разделянето на библейски (10- – 2 век пр.н.е.) и мишнаически иврит (3 век пр.н.е. – 3 век),<ref name=Segal>{{cite book | last = Segal | first = M | year = 1927 | title = A Grammar of Mishnaic Hebrew | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> но в наши дни преобладава мнението, че кумранския иврит еволюира от къснобиблейския и преминава в мишнаическия, като съдържа елементи от тези два етапа, но се отличава от тях.<ref name=Qimron>{{cite book | last = Qimron | first = Elisha | year = 1986 | title = The Hebrew of the Dead Sea Scrolls, Harvard Semitic Studies 29 | publisher = Scholars Press | location = Atlanta | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> В началото на Византийската епоха през 4 век класическият иврит престава да се използва в ежедневието, като упадъкът му вероятно започва още след разгрома на евреите във [[Втора юдейско-римска война|Втората юдейско-римска война]].
 
=== ===
Ред 52:
== Писменост ==
[[Еврейска азбука|Еврейската азбука]] се състои от 22 букви плюс 5 букви (софити), които се пишат само в края на думата. Всички букви са съгласни с изключение на 3 – Алеф (א), Хей (ה) и Айн(ע). Съвременно произношение на иврит:<ref name=gov>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=f7wWU7lzN3Q&list=PL00AEACBD8075AB76| заглавие = Еврейската азбука – произношение| достъп_дата = 26 януари 2014| издател = youtube.com| език = he| език-икона = да}}</ref>
* Алеф – -א
* Бет/вет - ב
* Гимел – ג
* Далет – ד
Ред 64:
* Каф/хаф – כ
* Хаф софит – ך
* Ламед – -ל
* Мем – מ
* Мем софит – ם
Ред 82:
== Граматика ==
{{раздел-мъниче}}
 
Ивритът е език, в който липсват [[глагол|спомагателни глаголи]] като глагола „съм“. Въпросите се образуват с въпросителна дума или само с промяна в интонацията. Глаголите могат да бъдат мъжки и женски род и множествено и единствено число. Прилагателните и притежателните местоимения стоят винаги след съществителното.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иврит“.