Фред Зинеман: Разлика между версии

| портрет = Fred Zinnemann 1940s.jpg

| обяснение = Фред Зинеман през 1940-те

}}

 

Със 7 номинации за награда „[[Оскар]]“ за най-добър режисьор, печелейки 2 от тях, Зинеман е сред най-титулуваните режисьори на западната кинематография през 1950-те, 1960-те и 1970-те години.<ref name="awards"/> Автор е на такива класически произведения като: „''[[Точно по пладне]]''“ (1952) с [[Гари Купър]] и [[Грейс Кели]], „''[[Оттук до вечността (филм)|Оттук до вечността]]''“ (1953) с [[Бърт Ланкастър]], [[Монтгомъри Клифт]] и [[Франк Синатра]], „''[[Историята на една монахиня]]''“ (1959) с [[Одри Хепбърн]] и [[Питър Финч]], „''[[Скитниците]]''“ (1960) с [[Робърт Мичъм]] и [[Питър Устинов]], „''[[Човек на всички времена]]''“ (1966) с [[Пол Скофийлд]] и [[Орсън Уелс]], „''[[Денят на Чакала (филм)|Денят на Чакала]]''“ (1973) с [[Едуард Фокс]] и [[Майкъл Лонсдейл]], „''[[Джулия (филм, 1977)|Джулия]]''“ (1977) с [[Джейн Фонда]] и [[Джейсън Робардс]]. Печели награда „Оскар“ и за документалния си филм „''[[Бенджи (филм)|Бенджи]]''“ (1951). Удостояван е с призовете „[[Златен глобус]]“ и [[БАФТА]], както и със специална награда от [[Кан (кинофестивал)|филмовия фестивал в Кан]].<ref name="awards">[http://www.imdb.com/name/nm0003593/awards Номинации и награди]</ref>

|}

 

<references />

 

== Външни препратки ==

 

{{Оскар за най-добър режисьор}}

{{Златен глобус за най-добър режисьор}}