Джон Шлезинджър: Разлика между версии

{{Личност

| име-оригинал = John Schlesinger

| категория = режисьор

| роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]

| починал-място = [[Палм Спрингс]], [[САЩ]]

| вложки =

{{Личност/Режисьор

| БАФТА = Най-добър филм:<br> „[[Среднощен каубой]]“ (1969)<br>Режисура: <br>„[[Среднощен каубой]]“ (1969)

}} }}

 

От [[1952]] г. поставя късометражни документални филми. През [[1960]] г. режисира документалния филм ''„Terminus“''. Изследва сблъсъка на самотния човек с обкръжаващия го свят — „Начин да се обичаме“ (1962 г.), „Били Лъжеца“ (1963 г.), „Скъпа моя“ (1965 г.). На тази тема е посветен и най-добрият му филм „[[Среднощен каубой]]“ (1969 г., „Оскар“). Шлезинджър режисира „Денят на скакалеца“ (1975 г.), „[[Далеч от безумната тълпа (филм, 1967)|Далеч от безумната тълпа]]“ (1967 г.), „Неделя, проклета неделя“ (1971 г.), „Маратонецът“ (новела от филма „През погледа на осемте“, 1972 г.), „Маратонецът“ (1976 г.), „Янки“ (1979 г.), „Хофманови приказки“ (1981 г.), „Кошмарната автострада“ (1983 г.), „Мадам Сузацка“ (1988 г.), „Къща в хубав квартал“ (1990 г.), „И небето затихна …“ (1993 г.), „Невинният“ (1993 г.), „Око за око“ (1995 г.), „Почти идеално“ (2000 г.)

 

|

|}

 

== Външни препратки ==

 

{{Оскар за най-добър режисьор}}

{{Нормативен контрол}}