Преврат в България (1881): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
Mollovi (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 8:
'''Преврат в България от 1881 г.''' се състои на 27 април 1881 г. В дъното на преврата стои княз Александър Батенберг, подкрепян от [[Руска империя|Руската империя]] и подпомогнат от военния министър генерал [[Казимир Ернрот]] и консервативната партия. Превратът сваля правителството на [[Петко Каравелов]] и суспендира [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Сред причините за преврата са ограничените права, които конституцията дава на управляващия княз Батенберг.{{hrf|Николова|1983|219 – 220}} По-ранните опити да направи нещо по въпроса срещат твърдата съпротива на император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
 
След убийството на императора през 1881 г., Батенберг заминава за погребението на императора, където уговаря новиятновия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]] да го подкрепи. В резултат на това руското правителство започва да разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция от свикано [[Велико Народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока е получено и от руските съюзници [[Германия]] и [[Австро-Унгария]].{{hrf|Цачевски|2013|245 – 247}}
 
Веднага след като се завръща в България на 16 април, княз Александър започва подготовка за преврата.{{hrf|Цачевски|2013|254}} На 27 април 1881 г. той издава прокламация, с която назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и свиква Велико Народно събрание, което да увеличи правомощията или да приеме абдикацията му. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави, а първоначално не предизвиква и силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция.{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}
 
В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело на които застават „чрезвичани комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на избори за [[2 Велико народно събрание|2-ро Велико народно събрание]]. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref>. Събранието дава изключителни права на Батенберг да управлява чрез укази в продължение на 7 години от 1881 до 1888 г. Все пак този период, известен като „[[Режим на пълномощията]]“ продължава до 1883 г., когато Търновската конституция е възстановена.
 
== Бележки ==