Мосин-Наган: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без точка след кг; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 8:
 
== История ==
Изхождайки от опита на [[Руско-турска война|Руско-турската война]] през [[1877]] – [[1878]], в която руските войници са въоръжени с еднозарядна винтовка [[Бердана]], а турските войници – с многозарядни винтовки [[Уинчестър (пушка)|„Уинчестър“]], Главното артилерийско управление на Русия през 1882 година поставя задачата да се разработи многозарядна винтовка магазинен тип. След неуспеха в модифицирането на винтовката тип Бердана, се създава специална комисия по проверка на магазинните винтовки с цел да се изпитат различните конструкции винтовки, например системата [[Маузер]], системата [[Ли-Метфорд]], системата [[Лебел]]. През 1898 г. младият [[капитан]] [[Сергей Иванович Мосин]] предлага трилинейна винтовка. Едновременно с това белгиецът [[Леон Наган]] предлага [[винтовка]] с 3,5 линейна конструкция.
 
На първия етап от изпитванията винтовката на Наган има предимство. По-късно обаче, след нови многостранни изпитвания, комисията взема компромисно решение: на въоръжение се приема винтовка, разработена на основа на конструкцията на Мосин, но със съществени изменения и допълнения (както заимствани от конструкцията на Наган, така и направени по предложенията на членовете на комисията). Така модифицирана, винтовката на Мосин е приета на въоръжение под наименованието „трилинейна винтовка образец 1891 г.“, което е явна несправедливост по отношение на Мосин. Едва ли не за първи път в историята на руското огнестрелно оръжие фамилията на конструктора е зачеркната от названието на приетия на въоръжение образец. Фамилията на конструктора се появява едва през 1924 година.
Ред 18:
По време на гражданската война в [[Русия]] се произвеждат само два типа винтовки – кавалерийска и пехотна.
 
След приемането на въоръжение, до 1910 са направени редица подобрения и са разработени нови образци. Оръжието се произвежда във Франция и САЩ. Пушката е пехотен и кавалерийски вариант. Оръжието издържа изпитанието на две световни войни. Остава на въоръжение до 1960 година. Произведени са над 12 000 000 екземпляра. Пушката се характеризира с просто устройство и лесно обслужване. Отличава се с изключително здрава конструкция и безотказност. Пехотният вариант е дълъг 1230 мм. Има снемаем ъглест щик, който се поставя с помощта на щикова тръба. Този тип щикове са нанасяли големи поражения. Теглото на пушката без щика е 4 кг. Щикът тежи 0,5 кг и е с дължина на острието 430 мм. Цевта е 730 мм, осигурява начална скорост на куршума 865 м/с и висока дулна енергия над 4 000 Джаула. Прицелната далекобойност е 2 000 м. Ефективната стрелба е до 800 м. Скорострелността на пушката е 10 изстр./мин. Използваният патрон е 7,62х54R62 х 54 R обр. 1908 г. Това е рандов патрон, с външен фланец, което създава затруднения при многозарядните оръжия. Проблемът е заклинването на патроните в магазина. За се избегне този недостатък, е поставен отсечко-отражател. Магазинът е с капацитет 5 патрона. Зареждането може да става с помощта на тенекийка, от която се зареждат бързо петте патрона или поединично. Преимущество на системата е, че магазинът може да се дозарежда. Затворът се заключва изключително надеждно към цевта с помощта на два2 противоположно разположени упора, чрез завъртане на 90 градуса. Недостатък на конструкцията е, че ръкохватката се намира в средата на цевната кутия. При презареждане пушката се сваля от рамото и се губи мерната линия. Това затруднява бързото пренасочване на огъня. Намалява скорострелността на оръжието.
 
{{commonscat|Mosin-Nagant rifle}}
{{оръжие-мъниче}}
 
Недостатък на конструкцията е, че ръкохватката се намира в средата на цевната кутия. При презареждане пушката се сваля от рамото и се губи мерната линия. Това затруднява бързото пренасочване на огъня. Намалява скорострелността на оръжието.
[[Категория:Огнестрелни оръжия]]
 
[[Категория:Лични оръжия от Втората световна война]]
[[Категория:Огнестрелни оръжия]]