Юстиниан I: Разлика между версии

| име = ЮстиниянЮстиниан I

| изображение за личността = [[Картинка:Meister von San Vitale in Mosaic_of_Justinianus_I_-_Basilica_San_Vitale_(Ravenna 004).jpg|200п]]

'''ЮстиниянЮстиниан I Велики''' ({{lang|la|Iustinianus I}}) (482 – 565) е император на [[Византия|Източната римска империя]] (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.

'''Флавий Петър Сабатий''' е роден през 483 г. в близкото на Скупи ([[Скопие]]) градче Тауризиум (днес село [[Таор]], [[Северна Македония]]) и е от селски произход. В други източници е назован с името ''Управда''. Името ЮстиниянЮстиниан получава, след осиновяването му от чичо му [[Юстин I|Юстин]]. Тази част на [[Балкани]]те остава дълго време тясно свързана с римската култура и латински се говори от мнозинството от населението. Много от значимите императори от предишните 2 столетия произхождат именно от тези провинции. Поради влиянието на латинската културна среда идеята за възраждането на единната [[Римска империя]] в предишните граници е особено жива, мечта, към което Юстиниан ще се стреми по време на цялото си управление. По произход вероятно е трак, който „говорел развален латински, а гръцки – като варварин“.<ref>4. Йоан Малала (Ioannes Malalas), „Cronographia“, XVIII.1. (Превод на английски от Spinka и Downey, Чикаго, 1940.) Също Прокопий (Procopius), „Anecdota“, XIV.2 – 3 (Loeb). Достоен за внимание е фактът, че от тринадесетте императори, които са управлявали между Константин и Юстиниан само трима не са били траки. (Виж списък в: G. Sotiroff, „The Assassination of Justinian’s Personality“, Regina, 1974, стр. 60.) </ref>

Благодарение на чичо си, ЮстинияанЮстиниан е назначен на служба в императорския двор. Но вместо да започне кариера в армията, той остава в [[Константинопол]] и успешно наваксва пропуските в образованието си. При смъртта на император [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий]] през 518 г. Юстиниан е вече интегриран във висшите кръгове на обществото и е един от възможните кандидати за трона. Той обаче доброволно се отказва от него в полза на чичо си Юстин. Тъй като същият е на 70 години, Юстиниан е в изгодната позиция непосредствено да черпи опит в държавните дела и същевременно да подготви собственото си управление. Юстин I има пълно доверие в племенника си. Той не само го осиновява, но и му дава поста на висш главнокомандващ (magister militum) и консул.

През 525 г. ЮстиниянЮстиниан се жени за [[Теодора (съпруга на Юстиниан I)|Теодора]], която е от скромно потекло и след ранната смърт на баща си работи като танцьорка. По нейно настояване важащите от времето на Август брачни закони са променени. Според тях брак между танцьорка и сенатор би бил невъзможен. Въпреки това, във висшите кръгове Теодора е презирана заради низшия си произход. Като силна личност Теодора не се влияе от никого и влиза в историята като умен и енергичен съветник на мъжа си.

През 527 г., 4 месеца преди смъртта си, тежко болният ЮстиниянЮстин I обявява племенника си за престолонаследник (augustus). След безпроблемното заемане на трона Юстиниан се съсредоточава върху своята голяма цел – завоюването на загубената западна част на империята както и рекодификацията на законите, и двете под единна християнска религиозна формула.

В началото на управлението си ЮстиниянЮстиниан наследява започналият през 526 г. конфликт ([[Персийско-византийска война 526-532]]) срещу [[сасаниди|сасанидска Персия]] на източната граница. Войната се води главно за контрола на [[Иверия]] (днес в източна [[Грузия]]), където преобладава християнството. Сасанидският шах завладява грузинското царство, опитвайки се да наложи там [[зороастризъм|зороастрийската]] религия. Това води до серия от битки с променлив резултат между ромеите и персите в Горна [[Месопотамия]]. След победата на военачалника [[Велизарий]] срещу [[перси]]те при Дара 530 г. и последвалото византийско поражение при Калиник 531 г., е сключен т.нар. „Вечен мир“, който струва на империята 11 хил. паунда злато и продължава в следващите 10 години. В замяна на мира императора се отказва от намесата си в Кавказ и се задължава да плаща годишен данък на персийският владетел. Юстиниан след това насочва стремежите си на запад, където смята да възстанови изгубените провинции на Римската империя.