Инфлация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
######################################## Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Reverted 1 edit by 149.62.203.119 (talk) to last revision by Vodenbot. (TW) Етикет: Връщане |
||
Ред 1:
{{Друго значение|промяната в стойността на парите|космологичното понятие|Инфлация (космология)}}
[[Файл:World Inflation rate 2010.png|мини|400п|Инфлацията по света, 2010 г.]]
[[Файл:Cpis.PNG|мини|400п|Динамика на инфлацията в [[САЩ]], [[Япония]], ([[Западна Германия|Западна]])[[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]] (1950 - 2005)]]
[[Файл:US Historical Inflation Ancient.svg|мини|400п|Динамика на инфлацията и [[дефлация]]та в [[САЩ]] (1650 - 2000)]]
'''Инфлация''' ('''''π''''') е понятие с поне 2 смисъла.
През последните 50 години, след влиятелна статия на [[Милтън Фридман]], под инфлация се разбира постоянно и цялостно покачване на паричните [[цена|цени]], което означава постоянен спад в [[покупателна способност|покупателната способност]] на парите.
Сред съвременните икономисти няма консенсус относно причините, пораждащи този феномен. Например [[монетаризъм|монетаристите]] смятат, че покачване на количеството пари води до спада на тяхната покупателна способност, докато [[кейнсианство|нео- и посткейнсианците]] смятат, че причината произтича от недостиг на общото [[предлагане]].
Line 7 ⟶ 13:
Вторият смисъл на понятието инфлация споделян от всички икономисти до края на [[19 век]], означава покачване на количеството [[пари]] в икономиката. Всяко ново количество пари бива използвано за размени срещу блага и услуги, които иначе не биха се проявили. Покачването на количеството пари означава покачване на [[търсене]]то на блага от страна на тези хора които първи придобиват новите парични знаци, което от своя страна означава, че цените на тези блага ще бъдат по-високи от това което те биха били иначе. При размяната на новите парични единици между индивидите (купувачи и продавачи) повече и повече цени се покачват. Тук следва да припомним определението на цена като разменно отношение. От тук следва, че всички цени не могат да се покачат едновременно, тъй като една и съща парична единица не може да участва едновременно в размени срещу всички останали стоки. Неедновременното и неравно покачване на всички цени води до преразпределителни ефекти на богатство. Богатството на първите получатели на новите пари е непременно по-голямо от това, което би било ако количеството пари не се бе покачило. Богатството на последните получатели на новите пари, точно обратно, е по-ниско от това, което би било иначе.
Този втори смисъл на думата инфлация е далеч по-богат от предишния, който представя само една част от последиците на покачване количеството пари. Преразпределителните ефекти на богатство особено са премълчани, а те са основни, за да се разбере институционалният кадър, в който се наблюдава постоянен ръст на цените.
Тук е необходимо да се разграничат 2 вида пари – стокови пари и книжни пари. Стоковите пари ([[злато]], [[сребро]] или каквото и да е друго благо, за което има и индустриално търсене<ref>Под '''индустриално търсене''' на злато и сребро се има предвид търсенето им не в качеството им на пари, а на суровина за определен вид производство: бижута, монети (в техния материален аспект), в електрониката и др.</ref>) биват произвеждани по силата на същите принципи, по които се произвеждат и всички други блага, а именно доброволно асоцииране на производствени ресурси. Покачване на количеството пари е възможно само ако предприемачи успеят да привлекат повече работна ръка и производствени фактори при конкурентна среда. Производителят на хартиени пари, т.е. съвременните [[централна банка|централни банки]], не подлежи на тези ограничения, и с голяма лекота може да произведе нови [[банка|банкноти]] или да кредитира сметките на търговските [[банка|банки]] – действия, които не подлежат на физически ограничения.
Най-общо, според монетаристите инфлацията е покачване на количеството пари в обръщение, което води до спад на тяхната покупателна способност▼
Предвид тези основни различия напълно основателно е под инфлация да се разбира само и единствено покачването на количеството хартиени пари, тъй като покачването на количеството стокови пари не се различава от производството на повече обувки, столове, книги, или компютри.
В заключение изучаването на инфлацията изисква по-голямо внимание на сравнителното изучаване на тези два основни вида пари.
== Монетаристки подход при изучаването на инфлацията ==
▲Най-общо, според монетаристите инфлацията е покачване на количеството пари в обръщение, което води до спад на тяхната покупателна способност.
==
<references />
== Литература ==
* Cantillon, Richard. [1734] 2003. [http://www.econlib.org/library/NPDBooks/Cantillon/cntNTtoc.html Essay on the Nature of Commerce in General]. New Brunswick, NJ: Transaction Publishers.
* Hume, David. [1777] 1985. [http://www.econlib.org/library/LFBooks/Hume/hmMPL.html Essays: Moral, Political and Literary]. Indianapolis, Ind.: Liberty Fund.
* Mises, Ludwig von. [1922] 1980. [http://www.econlib.org/library/Mises/msT.html The Theory of Money and Credit]. Indianapolis, Ind.: Liberty Classics.
* Hülsmann, Guido. 2003. [http://www.mises.org/journals/qjae/pdf/qjae6_4_4.pdf „Optimal Monetary Policy.“] Quarterly Journal of Austrian Economics 6(4): 37–60.
* Gertchev, Nikolay. 2003. [http://www.mises.org/journals/qjae/pdf/qjae6_4_10.pdf „The Case for Gold.“] Quarterly Journal of Austrian Economics 6(4): 117–126.
{{Икономика}}
| |||