Хауърд Зин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Adolushanov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Adolushanov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 30:
| деца =
}}
'''Хауърд Зин''' ({{lang|en|Howard Zinn}}) (24 август 1922 г. – 27 януари 2010 г.) е американски [[историк]], [[драматург]] и крайно ляв активист. Той е бил председател на
Зин описва себе си като „донякъде [[анархизъм|анархист]], донякъде [[социализъм|социалист]]. Може би [[демократичен социализъм|демократичен социалист]].“ <ref>[https://www.youtube.com/watch?v=SNBrd1gsyf0 Howard Zinn's Personal Philosophy], 23 април 2012.</ref> Той пише много за движението за [[Граждански свободи|граждански права]] и [[Пацифизъм|антивоенното движение]], както и за историята на работническото движение в САЩ. Заглавието на неговата автобиография, ''Не можеш да бъдеш неутрален в движещ се влак'',
== Живот и кариера ==
=== Ранен живот ===
Зин е роден в [[евреи|еврейско]] имигрантско семейство в [[Бруклин]] на 24 август 1922 г. Баща му, Еди Зин, роден в [[Австро-Унгария]], емигрира в САЩ, заедно с брат си Самуел малко преди избухването на [[Първата световна война]]. Майка му, Джени (Рабиновиц) Зин, е родена в [[Иркутск]] – град в [[Източен Сибир]].<ref>[http://www.danjianbaowang.com/xiaomowenzhang/44933.html Howard Zinn]</ref>. Родителите му се запознават, докато работят заедно във фабрика. <ref name="auto">{{cite web|url=http://www.howardzinn.org/about/biography/|title=Хауърд Зин – Биография}}</ref> Баща му
Когато се запознават и женят и двамата му родители са фабрични работници с недобро образование, и в квартирите, където са отглеждали децата си, е нямало книги или списания. Купуват
Зин учи в гимназията „Томас Джеферсън“ (Бруклин) по специална програма, създадена от директора и поет Елиас Либерман.<ref>http://www.educationupdate.com/archives/2004/apr04/issue/col_howardzinn.html Appel, Jacob M. Howard Zinn: Chronicling Lives from Spelman College to Boston U. ''Education Update'', April 2004</ref> След завършването на гимназията, през 1940 г. започва работа като стажант-механик в Нюйоркската корабостроителница докато е едва осемнадесетгодишен. Заради ниските възнаграждения и опасните условия на труд, Зин заедно с още няколко колеги, основава ''Асоциацията на стажантите''. По това време стажантите не се допускат за [[Професионален съюз|синдикални членове]] и по този начин имат нищожна власт при договаряне на възнагражденията си.<ref name="auto"/> Организаторите на асоциацията, които включват и самият Зин, се срещат веднъж седмично извън работата, за да обсъждат стратегията си и да четат книги, които по онова време са смятани за радикални. В сдружението, Зин изпълнява ролята на директор по дейностите. Времето му в тази асоциация оказва огромно влияние върху политическите му възгледи и го прави симпатизант на дейността на профсъюзите.<ref>{{cite web|url=http://howardzinn.org/howard-zinn-describes-work-in-the-navy-yards/|title=Howard Zinn Describes Work in the Navy Yards {{!}} HowardZinn.org|website=HowardZinn.org|language=en-US|access-date=2016-03-03}}</ref>
Ред 46:
По време на изследователско проучване във връзка с дисертацията си, девет години по-късно, Зин посещава курорта близо до [[Бордо]], където интервюира жители, преглежда общински документи и чете изрезки от вестници в местната библиотека. През 1966 г. отново се връща в Роаян, след което дава най-подробната информация за събитията, случили се там през 1945 в книгата си ''„Политиката на историята“''. На място Зин научава, че въздушните бомбардировки, в които е участвал, са убили повече от хиляда френски цивилни, и само няколко германски войника, които се криели в близост, за да дочакат края на войната. Тези събития, които са описани навсякъде по негово изследване като „една трагична грешка“, довели до унищожаването на малък, но древен град и неговото „население, което поне беше официално приятел, а не враг“. В ''„Политиката на историята“'' Зин описва как се е стигнало до заповедта за бомбардирането на Роаян – три седмици преди края на войната в Европа – от висши военни, които са били мотивирани повече от желанието си за кариерно развитие, отколкото от постигане на смислени военни цели. Той цитира краткото позоваване в официалната история на военновъздушните сили на американската армия, на атаката на ''Осма Военновъздушна Армия'' срещу Роаян, и в същата глава на книгата си я сравнява с описанието на бомбардировките над [[Пилзен]] в тогавашна [[Чехословакия]]. В официалната история се посочва, че заводите [[Шкода]] в Пилзен „получили 500 тона добре насочени експлозиви“ и понеже предупреждение за бомбардировката е било изпратено навреме, „работниците са имали време да избягат, с изключение само на петима души. Американците бяха посрещнати възторжено, когато освободиха града“.<ref>https://dspace5.zcu.cz/bitstream/11025/11417/1/Misterova.pdf</ref>
=== Образование ===
След Втората световна война Зин се записва в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]] по програма за ветерани, завършвайки го с бакалавърска степен. През 1952 получава магистърска степен от [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], а през 1958 - докторска степен по История на политическите науки. Темата на дипломната му работа са миньорските стачки в [[Колорадо]] през 1914 и тяхното потушаване.<ref>{{cite web|url=http://www.educationupdate.com/archives/2004/apr04/issue/col_howardzinn.html|title=Education Update - Howard Zinn:-Chronicling Lives from Spelman College to Boston U.|website=www.educationupdate.com}}</ref> Неговата [[дисертация]], със заглавие ''Лагардия в Конгреса'' е изследване на живота и кариерата на конгресмена Фиорело Лагардия и представя "духът на двадесетте години", когато Лагардия се бори за правото на стачка и преразпределението на богатството чрез данъчно облагане. Зин пише, че неговата "Специална законодателна програма," е удивително близък предшественик на [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]. Дисертацията е публикувана от издателството на [[Университет „Корнел“|Университета „Корнел“]] по поръчка на Американската историческа асоциация. ''Лагардия в Конгреса'' е номинирана от Американската историческа асоциация за ''Наградата на Бевъридж'' като най-добра книга на английски език за американската история.<ref name=zinndead></ref>
== Източници ==
| |||