Антонен Арто: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
м fixlink |
||
Ред 40:
„Ние не сме свободни. И небето може все още да се провали над главите ни. И театърът е създаден да ни научи преди всичко на това."
През 20-те Арто отива в Париж, занимава се с актьорство и поезия (първия сборник стихове „Небесна игра на табла", „Кореспонденция с Жак Ривер"), малко по-късно се включва в групата на сюрреалистите. В края на 1926 г. заедно с Роже Витрак и Робер Арон основават театър „Алфред Жари". Имат четири спектакъла от осемте си постановки. Пише сценария на сюрреалистичния филм на [[Жермен Дюлак]] от 1928 година „[[Раковината и свещеникът]]“ (''„La Coquille et le clergyman“'').<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0017775/ www.imdb.com]</ref>
През трийсетте години на ХХ век Арто извежда теории за сюрреалистичния „Театър на жестокостта". Базирайки се на фантазията и ритуала, този вид театър разбива възприятията на зрителите, атакувайки техните дълбоко вкоренени страхове, опасения, страстни желания, които обикновено са потиснати. Фурстрира хората с гледката на техните собствени инстинкти без защитата на цивилизацията. Последователно шокира публиката и предизвиква обратна реакция, екстремните човешки природи (обикновено лудост и перверзии) са живописно представени на сцената. Това донякъде е антилитературен бунт, „Театърът на жестокостта" обикновено минимализира текста, набляга на писъци, нечленоразделни крясъци, плачове и символични жестове. Арто се опитва да докаже, че театърът трябва да подчини литературния текст на мимиката, музиката, жеста. Тези идеи са реализирани в продукцията „Ченчи" (1935 г., автор, режисьор и актьор е Арто), но наистина са изложени в теоретичната му творба „Театърът и неговият двойник". Едва след Втората световна война, обаче те придобиват по-осезаема форма, най-напред с адаптацията на „[[Процесът]]" по [[Франц Кафка]] (1947 г.). През 60-те движението става популярно и повлиява на успеха на продукцията на [[Питър Брук]] и [[Петер Вайс]] „[[Марат]] – [[Сад]]" на [[Кралска Шекспирова трупа|Кралската Шекспирова трупа]].
| |||