Озонов слой: Разлика между версии

Фотохимичните механизми, предизвикали появата на озоновия слой, са открити от британския физик Сидни Чапмън през 1930 г. Озонът в земната атмосфера се създава от [[ултравиолетова светлина|ултравиолетови лъчи]], които разцепват кислородни молекули, състоящи се от два атома [[кислород]] (O₂), на отделни кислородни атоми (атомарен кислород); атомарният кислород след това се свързва с неразбити O₂ молекули, създавайки озон (O₃). Озоновата молекула също е нестабилна (въпреки че в стратосферата може да издържи дълго време) и когато бива ударена от ултравиолетовите лъчи, се разцепва на кислороден атом и обикновена двуатомна молекула. Така се получава кръгов процес, наречен [[озоно-кислороден цикъл]], резултат от който е слой с повишено съдържание на кислород в стратосферата – онази част от атмосферата, намираща се на височина 10 – 50 [[километър|km]] над земната повърхност. Около 90% от озона в земната атмосфера се съдържа в стратосферата. Най-голяма е концентрацията на озон на височина между 15 и 40 km, където тя се изменя между 2 и 8 милионни части. Ако целият озон в атмосферата се сгъсти до въздушното налягане на морското ниво, щешетой даще образува слой, дебел само 3 mm.