Кръсте Мисирков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-mk,ro}} => {{lang|mk,ro}} |
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB |
||
Ред 41:
=== Македонски период ===
[[Файл:Bitola school teachers bulgarians.jpg|мини|250п|Отпред: [[Климент Бояджиев (учител)|Климент Бояджиев]], [[Емануил Лепчев]], [[Наум Темчев]], [[Константин Вълканов|Константин Стоянов]], [[Лазар Цунев]] и [[Стефан Зографов]]. Отзад: [[Александър Димитраков]], [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]],
В [[Битоля]] Мисирков освен с гимназиалното учителствуване се заема и с домашното обучение и подготовка на децата на [[Руска империя|руския]] [[Консул (дипломация)|консул]] в града [[Александър Ростковски|А. А. Ростковски]]. След убийството на консула (на което става неволен свидетел) той заминава отново за [[Русия]].
Ред 60:
=== Преобладаващ възглед в Република България ===
Според българската гледна точка, макар че има колебания, в по-голямата част от своя живот и творчество, Кръсте Мисирков определя себе си като българин. Като такъв се определя както по време на по-голяма част от пребиваването си в България, така и извън нея.<ref>Мисирков, К. П. Дневник 2.VII – 30. VII.1913, София-Скопие,2008</ref> В [[Бесарабия]], където Мисирков живее през 1913-1917 година, той е възприеман като българин, а през 1917-1918 година дори е депутат в местния парламент, представляващ българите.<ref>[https://www.academia.edu/31689887/Националната_принадлежност_на_Кръсте_Мисирков_през_погледа_на_публичните_учреждения_в_Бесарабия_през_1916_г Симов, Йордан. Националната принадлежност на Кръсте Мисирков през погледа на публичните учреждения в Бесарабия през 1916 г., Македонски преглед, г. ХХХІ, 2008, кн.1, с. 103-108]
През 1913 година, в писмо до академик [[Александър Теодоров-Балан]], Мисирков пише „''Като българин, аз на драго сърце бих си заминал за България, ако там се има нужда от моя труд по научното издирване съдбите на българските земи, особено на Македония.''“<ref>К.П.Мисирков – дневник 5 юли – 30 август 1913, София-Скопие, 2008, Държавна агенция „Архиви“ на Република България-Държавен архив на Република Македония, стр. 168</ref>
Ред 70:
Българските историци отбелязват, че Мисирков избира българското гражданство и че той живее в [[София]], където работи за по-велика България до своята смърт през 1926 година. Погребан е в централните гробища в София.
През 2013 година община Благоевград закупува архив, съдържащ писма, снимки, вещи, дневници, карти и други на различни дейци и ръководители на ВМОРО. Колекцията включва и оригинални снимки на Мисирков, както и негов личен дневник от времето му като учител в Битоля през 1903 година.<ref>[http://www.focus-news.net/news/2014/10/01/1972348/izlozhbata-istoriyata-ozhivyava-materiali-ot-arhiva-na-aleksandar-peltekov-shte-bade-pokazana-v-blagoevgrad.html Изложбата „Историята оживява – материали от архива на Александър Пелтеков”]</ref>
=== Преобладаващ възглед в Република Македония ===
Ред 133:
* [http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html ДОКУМЕНТИ ОТ И ЗА КРЪСТЕ П. МИСИРКОВ] {{икона|bg}}
* [http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/index.html Към книгата "Кръсте Мисирков и за българските работи в Македония" - неговите публикации, книги и статии в българския и руския печат] {{икона|bg}}
* [http://www.kroraina.com/knigi/mis/index.html
* [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/krste-misirkov.html Дневник на Кръстьо Мисирков от 1903 г.] {{икона|bg}}
* [http://star.vest.com.mk/default.asp?id=41667&idg=3&idb=626&rubrika=Revija Моштите на Мисирков не се пренесени оти никој не ги барал] {{икона|mk}}
Ред 147:
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Мисирков, Кръсте}}
[[Категория:Ранни македонисти]]
| |||