Петар Хекторович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-hr}} => {{lang|hr}}
м Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB
Ред 32:
Известен е предимно със своето произведение „[[Риболов и разговор с рибарите]]“, отпечатана във Венеция през 1568 г. Произведението на Хекторович е едновременно пътепис и документален репортаж, в поетическа форма, за живота на рибарите на родния [[Хвар]]. [[Бугарщици]]те на Хекторович са първите засвидетелствани и документирани исторически, като първото историческо сведение за тези народни паметни песни е от 1547 г. В едната от песните се разказва за [[Крали Марко]] и брат му [[Андриаш Мърнявчевич]], който посетил [[Дубровник]] след смъртта на краля в [[битка при Ровине|битката при Ровине]]. Във втората бугарщица войводата Владко Удински (Видински) преследва с хитрост войводата Радосав (Радослав) от Сиверин ([[Турну Северин]]), като заръчва на слугите си да убият пленника. Другите народни герои от бугарщиците на Хекторович са [[Иван Шишман]], [[Баязид I]] и [[Лазар Храбелянович]].
 
Творчеството на Хекторович се вписва в една ренесансова хварска традиция от [[XVI век]], която отпочва [[Винко Прибоевич]], който отпечатал във Венеция произнесената си през 1525 г. проповед „За произхождението и последвалите деяния на славяните“, призовавайки славяните към единство от Адриатика до Москва. <ref>[https://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/markovo.htm ЮНАШКАТА ПЕСЕН „МАРКОВО ОРАНЕ“ И ГРАНИЧНИТЕ ОКОПИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО]</ref> Историческата тенденция била завършена на островния манастир на съседния [[Млет]] с „[[Царството на славяните]]“.
 
Хекторович е и свидетел на преселението на хърватите през [[Адриатика]] в [[Молизе]].
 
== Източници ==
* [https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Гекторевич,_Петр Петар Хекторович в [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]]]
 
== Бележки ==