Туден: Разлика между версии

Село Туден се намира непосредствено на 5 км западно от град Годеч, покрай коритото на река [[Нишава]]. Характерно за това село е неорганизираното му селищно пространство. Самото село има 30 махали, които започват от Годеч и свършват при [[Букоровски манастир|Букоровския манастир]]. Махалите са кръстени на основателите си: така например махалата, в която се намира църквата, се нарича Ваклинова махала, кръстена на прародител с името Ваклин.

За пръв път селото се среща в документи от 1453 г. под името Тудан, а през 1576 г. вече като Туден. Относно произхода на името на селото, може да се предположи, че има общ произход с румънската дума ''tudina'' – пропаст, урва, стръмнина – която е от субстранен произход в румънския, т.е. Туден и tudina имат еднакъв произход – тракийски или дакомизийски. Географският ареал на селото дава основание да се мисли за подобно значение, тъй като е разположено над река Нишава, която точно при него влиза в тесен пролом <ref> Симеонов Борис – Етомологичен речник на местните названия в Годеч, Държавно издателство „Наука и изкуство” – София 1966 </ref>

Според преданието селото се е намирало под село [[Ропот]] на 3 км в северозападна посока от днешното си землище. Сега има само останки от каменни основи на постройки. Там се е намирал турският път за [[Цариброд]] и [[Ниш]]. Населението решило и построило църквата за три нощи, като през деня не се е работело. Църквата била каменна без участие на дърво. Когато турците разбрали, че се строи църква, арестували двама свещеници и един владика и ги подложили на мъчения, за да разберат къде се строи. Духовниците умрели, но не издали мястото. Коритото на Нишава било далеч и невидимо за турски очи. Постепенно започнало преселението. Всеки род си направил махала, като земеделските имоти били около махалите. Затова и до днес селото си е пръснато на малки махали на голямо пространство. По време на преселението хората наричали новото село ''Отуде'', което значи ''„оттатък“'', от коеткоето идва и другата възможност за произхождапроизхода на името село Туден.

От древната история със сигурност знаем, че в околията на селото е имало селище в местността „Реката“ през късната бронзова епоха (1600 – 1100 г. пр Хр.).

Друга забележителност е Църкватацърквата „Св. Николай Чудотворец“, която се намира в центъра на селото, непосредствено до селската чешма, кметството, и до селското гробище. В архитектурно – типологично отношение представлява едноабсидна, еднокорабна постройка с полуцилиндрично засводяване без купол, с вторично пристроен притвор. Градежа на църквата е от ломени камъни със спойка от хоросан, като на много места са били преизползвани материали от по-ранен градеж: бигорни камъни, за рамка на прозореца в олтарната абсида е използвана част от каменен кръст и др. В началото на XX век от западната страна на църквата е пристроен притвор с дървена конструкция и пълнеж от кирпич. В него забележителност представляват два удивителни [[дърворезба|резбовани]] тавана, които са изключителна рядкост в църквите на територията западно от град София. Стенописите изцяло покриват интериора на църквата и са със сходен стил с тези в старатстарата църква Св„Св. Димитър СолунскиСолунски“ в град Годеч. Предполага се, че под стенописите има по стар живописен слой, но до момента не са правени проучвания. Според надпис на входа в наоса, на това място е имало църква през XV век и през 1812 г. е съградена наново, като ремонти са правени през 1843 г. и 1845 г.

{{цитат|Да се знае кога е напред правена тая църква, когато обладаха турците Бъргария в лето Господне 1400. Тогава се направи тая църква за три дни. Говедар я правил. После дойде време на 1812. Тогава поднови икони чорбажичорбаджи Рано от Туден. Правил ги е скришом на кошари, та никой не е знаел. От турско зло тогда обесиха владиката в Пирут и един калугер стогърец (т.е. светогорец) и 18 души човеци. Па дойде време 1843 та поднови църквата на Рано син майстор Стефан сос майстор Бранко, когато дигнаха глава пирутчани против турците, та га излезоха кърджалии; та правеха църквата до обед, а обед бегаха та се криеха от кърджалии и майстор Стефан и син му Рангел, Георги и Янко – брат му и син му Петър Йоан, Стана, Стефановица и Стамена. В лето господне 1845.}}

* 6 май – празника на Букоровският манастир Св„Св. Георги ПобедоносецПобедоносец“

* [[Велко Христов Иванов]], кап. 1-ви ранг от Военноморските сили на Р.Република България.