Юзеф Хьоне-Вронски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-pl}} => {{lang|pl}}
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4 интервала, А|АБ, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 4:
| описание = полски философ и математик
| портрет = Jozef Maria Hoëné-Wronski--Laurent-Charles Maréchal mg 9487.jpg
| портрет-описание = Портрет на Юзеф Хьоне-Вронски от Лоран-Шарл Марешал, 1845 г.
| роден-място = [[Волщин]], [[Полша]]
| починал-място = [[Ньой сюр Сен]], [[Франция]]
Ред 19:
| категория = философ
| област = [[математика]], [[физика]]
| образование = Университет[[Кьонигсбергски на Кьонигсбергуниверситет]]
| учил-при =
| работил-в =
Ред 36:
 
== Биография ==
Хьоне-ВронскиРоден е синна [[23 август]] [[1776]] година във [[Волщин]], Полша, в семейството на баща [[Чехия|чех]] и майка полякиня. През [[1794]] г. служи като [[лейтенант]] в [[артилерия]]та и участва в боевете срещу прусите[[пруси]]те. Постъпва на военна служба в [[Русия]] до [[1797]] г., където е отличен с чин [[подполковник]]. След това заминава за [[Калининград|Кьонигсберг]], където учи [[философия]] и [[право]] и слуша лекциите на [[Имануел Кант]].
[[File:Jozef Hoene.JPG|мини|200pxляво|Бюст на Хьоне-Вронски на гробището в Ньой сюр Сен]]
През [[1800]] г. посещава [[Англия]] и отива във [[Франция]], където става член на Академията на науките в [[Марсилия]] ([[1803]]). След едно мистично преживяване на [[15 август]] [[1803]] г. решава изцяло да се посвети на науките и философията. В [[Марсилия]] усилено се занимава с развиване на своята система, като прави изследвания в областта на [[философия]]тафилософията, [[математика]]та, [[механика]]та, [[астрономия]]та, [[геодезия]]та и др. През [[1803]] г. излиза първото му голямо произведение „''Критическата философия на Имануел Кант''“.
 
През [[1810]] г. заминава за [[Париж]], където до края на живота си живее в лишения. През [[1811]] г. излиза съчинението му „''Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите''“, в което излага основните си концепции за [[математика]]таматематиката. През [[1812]] г. се обявява против теориите на [[Лагранж]]. Издава „''Философия на безкрайното''“ ([[1814]]). От [[1819]] до [[1822]] г. живее в [[Лондон]], след което се завръща във [[Франция]].
През [[1800]] г. посещава [[Англия]] и отива във [[Франция]], където става член на Академията на науките в [[Марсилия]] (1803). След едно мистично преживяване на [[15 август]] [[1803]] г. решава изцяло да се посвети на науките и философията. В [[Марсилия]] усилено се занимава с развиване на своята система, като прави изследвания в областта на [[философия]]та, [[математика]]та, [[механика]]та, [[астрономия]]та, [[геодезия]]та и др. През [[1803]] г. излиза първото му голямо произведение „''Критическата философия на Имануел Кант''“.
 
В следващите години работи върху проблеми свързани с [[вечен двигател|вечния двигател]], [[квадратура на кръга|квадратурата на кръга]] и създаването на машина за предсказване на бъдещето, която той нарича „прогнометър“ (''prognometre''). Създава различни инструменти в помощ на математиката – аритметически кръг (''arithmetic ring'') и аритмоскоп (''arithmoscope''). През [[1827]] г. издава известният си „''Канон за логаритмите''“, който се превежда на много езици. От [[1831]] г. Вронски започва да пише за ролята на месианизма в бъдещето на човечеството и издава съчинения като „''Въведение в месианизма''“ (1831), „''Обръщение към славянските нации относно съдбата на света''“ ([[1847]]) и др. През [[1849]] г. изнася редица лекции в [[Германия]] върху философията на месианизма.
През [[1810]] г. заминава за [[Париж]], където до края на живота си живее в лишения. През [[1811]] г. излиза съчинението му „''Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите''“, в което излага основните си концепции за [[математика]]та. През [[1812]] г. се обявява против теориите на [[Лагранж]]. Издава „''Философия на безкрайното''“ (1814). От [[1819]] до [[1822]] г. живее в [[Лондон]], след което се завръща във [[Франция]].
 
Година преди смъртта си се запознава с [[Елифас Леви]], който е заинтригуван от идеите му. Умира на [[8 август]] [[1853]] г. въвв [[ФранцияНьой сюр Сен]], Франция, на 76-годишна възраст.
[[File:Jozef Hoene.JPG|мини|200px|Бюст на Хьоне-Вронски на гробището в Ньой сюр Сен]]
В следващите години работи върху проблеми свързани с [[вечен двигател|вечния двигател]], [[квадратура на кръга|квадратурата на кръга]] и създаването на машина за предсказване на бъдещето, която той нарича „прогнометър“ (prognometre). Създава различни инструменти в помощ на математиката – аритметически кръг (arithmetic ring) и аритмоскоп (arithmoscope). През [[1827]] г. издава известният си „''Канон за логаритмите''“, който се превежда на много езици. От [[1831]] г. Вронски започва да пише за ролята на месианизма в бъдещето на човечеството и издава съчинения като „''Въведение в месианизма''“ (1831), „''Обръщение към славянските нации относно съдбата на света''“ (1847) и др. През [[1849]] г. изнася редица лекции в [[Германия]] върху философията на месианизма.
 
Година преди смъртта си се запознава с [[Елифас Леви]], който е заинтригуван от идеите му. Умира на [[8 август]] [[1853]] г. във [[Франция]].
 
== Философия ==
Идеите на Вронски са за една универсална философска система, в която да се обединят [[философия]]та, [[наука]]та, [[религия]]та, [[политика]]та, [[икономика]]та и пр., и която има за цел да обяснява Вселената[[Вселена]]та с помощта на реформа на човешкото [[познание]], което да се базира на идеята за Абсолюта. Вронски критикува Кантовата [[гносеология]] за непознаваемостта на абсолютните същности и развива концепция за единството на човешкия и Божественият разсъдък. Творчеството е тази сила, която може да направи човека съ-творец в света. Така човек трябва да изяви Божественото на земята и да познае Абсолюта като Логос. Всяко знание и съществуване идва от Абсолюта и като такова то съдържа един всеобщ закон в себе си, който Вронски нарича „Закон на Сътворението“. Единната система на знанието, която произтича от него обхваща всички науки, философията и [[Изкуство|изкуствата]], като се проявява чрез едно историческо развитие. Повлиян от [[Хегел]] и неговата философия на историята, Вронски пише за четири периода на развитие: 1)

# източен – който има за цел да развие материалното; 2)
# гръко-латински – развива морала; 3)
# средновековен – развива религиозното и 4);
# модерен – развива интелектуалното.

[[XIX век]] за Вронски е период на преход, който трябва да развие бъдещето на човечеството към Абсолютното. Оттук и месианизма става опорна точка на цялата философия – осъществяването на Абсолюта може да се осъществи чрез проявлението и реализирането му в света. Трябва да настъпи обединение между целите на човечеството и Месията, който ще се прояви чрез философията, трябва да извърши това единение. На практика, това трябва да бъде дело на самото човечество, което да въплъти в себе си идеята за Месията. Подемът за това трябва да започне от славянските народи като следваща фаза на историята.
 
== Личност ==
[[File:Józef Hoene-Wroński by Vallotton.jpg|мини|200px|Портрет на Хьоне-Вронски от [[Феликс Валотон]], ''La Revue blanche'', 1897]]
Вронски бил гениална личност. Владеел 12 езика, между които [[Френски език|френски]], [[Латински език|латински]], [[Старогръцки език|старогръцки]], [[Арабски език|арабски]], [[еврейски]], [[Арменски език|арменски]]. През целият си живот воделводи изключително активна писателска дейност, посветена на проблемите на науката и философията. ИмалИма кореспонденция с най-учените личности на своето време. Всеки ден ставал рано сутрин и пишел по няколко часа в работният си кабинет. Бил спокоен и жизнерадостен човек. Последните му думи били: „Всемогъщи„''Всемогъщи Боже, имах още толкова много неща да кажа.''.
 
== Творчество ==
Вронски е изключително плодотворен автор. Издал еИздава над 100 произведения и е оставилоставя над 300 ръкописа[[ръкопис]]а. Някои от тях излизат посмъртно. Всичките си неща е писалпише на френски, като е използвализползва много старогръцки думи във философските си работи.
[[File:Józef Hoene-Wroński by Vallotton.jpg|мини|200px|Портрет на Хьоне-Вронски от [[Феликс Валотон]], ''La Revue blanche'', 1897]]
Вронски е изключително плодотворен автор. Издал е над 100 произведения и е оставил над 300 ръкописа. Някои от тях излизат посмъртно. Всичките си неща е писал на френски, като е използвал много старогръцки думи във философските си работи.
 
== Съчинения ==