Пелагония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-el,mk}} => {{lang|el,mk}}
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (7) редактирано с AWB
Ред 1:
[[Файл:Pelagonia.jpg|мини|250п|Котловината Пелагония, снимана от сателит. <small>Жълтата линия е границата между РепубликаСеверна Македония и Гърция</small>]]
[[Файл:Ethnological Museum (Podmocani) 09.JPG|мини|250п|Носия от Прилепското поле, [[Подмочански етнографски музей]]]]
[[Файл:Ethnological Museum (Podmocani) 10.JPG|мини|250п|Носия от Горните села - селата южно от Битоля, [[Подмочански етнографски музей]]]]
'''Пелагония''' ({{Lang|el|Πελαγονία}}; {{lang|mk|Пелагонија}}) или '''Прилепско-Битолско-Леринското поле''', наричано от българите просто '''Поле''', е най-голямата [[котловина]] в географската област [[Македония (област)|Македония]], разделена днес между [[РепубликаСеверна Македония]] - северната част и [[Република Гърция|Гръцката република]] – южната.
 
== Етимология ==
Името Пелагония е античното название на областта и днес то има единствено книжовна употреба като обединително на трите съставни полета на котловината – [[Прилепско поле|Прилепското]] и [[Битолско поле|Битолското]] в РепубликаСеверна Македония и [[Леринско поле|Леринското]] в Гърция. Освен тези три полета в областта има обособени и още няколко по-малки като [[Гладно поле]] и [[Добро поле]].
 
== Физикогеографски характеристики ==
Котловината има овална форма силно издължена в посока север-юг, като най-северното ѝ село е [[Стровия]] в Община [[Долнени (община)|Долнени]] на РепубликаСеверна Македония, а най-южното [[Долно Котори]] в гръцкия дем [[Лерин (ном)|Лерин]]. На север Пелагония е затворена от планината [[Даутица]], а на северозапад от [[Бушова планина]], които я отделят от областта [[Поречие]].
 
На запад планините [[Баба (Крушевско)|Баба]] и [[Драгишец]] я отделят от [[Крушево (община в РепубликаСеверна Македония)|Крушевско]], [[Дървеник]] от областта [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], а [[Пелистер]] от областите [[Горна Преспа]] в РепубликаСеверна Македония и [[Голема Преспа]] в Гърция. [[Нередска планина|Нередската планина]] или Вич (на гръцки Вици) отделя на югозапад Пелагония от областта [[Кореща]] (на гръцки Корестия), а на юг от областта [[Саръгьол (област)|Саръгьол]]. На югоизток [[Малка Нидже]] отделя областта от [[Петърско езеро|Петърското]] (Петрес) и [[Островско езеро|Островското езеро]] (Вегоритида), на изток [[Селечка планина|Селечката планина]] от областта [[Мариово]], а на североизток [[Бабуна (планина)|Бабуна планина]] от областта [[Азот (област)|Азот]]. На север Пелагония се свързва чрез прохода [[Плетвар (проход)|Плетвар]] с [[Раец (област)|Раец]] и [[Тиквеш]]ията и с [[Градско (Община Градско)|Градско]] на Вардара, а през Бабуна се свързва с [[Велес]].<ref>Македонска мисъл, том 1-2, МНИ, 1945, стр. 315.</ref>
 
Основната водна артерия на областта е река [[Църна]] (Черна), която навлиза в областта от [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]] при село [[Бучин]] и я напуска към [[Мариово]] при село [[Брод (Община Новаци)|Брод]]. Църна напоява Битолското поле в средата на Пелагония. На север през Прилепското поле текат притоците на Църна [[Блато (РепубликаСеверна Македония)|Блато]] и Прилепската [[Стара Река (Прилепско)|Стара река]], а на юг Леринското поле се напоява от [[Лерин]]ската река [[Сакулева]] и притока и [[Стара река (Гърция)|Стара река]].
 
Прилепското и Битолското поле са наклонени на юг, а Леринското – на север.