Френска и индианска война: Разлика между версии

Уилям Шърли поема, след смъртта на Брадък, командването на британските сили в Северна Америка. На среща в [[Олбани (Ню Йорк)|Олбани]] през декември 1755 г. той излага плановете си за 1756 г. В допълнение към подновяването на усилията да се завземат Форт Ниагара, Карун Пойнт и Дюкен, той предлага атаки срещу форт Фронтенак на северния бряг на езерото [[Онтарио (езеро)|Онтарио]] и експедиция през пустошта на окръг [[Мейн]] и надолу по река [[Шодиер (река)|Шодиер]] за нападение срещу град [[Квебек (град)|Квебек]]. Затънали в разногласия и спорове с други, включително Уилям Джонсън и губернатора на Ню Йорк сър Чарлс Харди. Планът на Шърли намира малко подкрепа и Пелхам Холс го заменя през януари 1756 г. с Джон Кембъл, лорд Лудун, с генерал-майор [[Джеймс Абъркромби]] като втори командващ. Нито един от тях няма толкова полеви опит като триото офицери, които Франция изпраща в Северна Америка.<ref name="Fowler98" /> Френски подкрепления от редовната армия пристигат в Нова Франция през май 1756 г., водени от генерал-майор [[Луи-Жозеф дьо Монкалм]], с Шевалие дьо Леви и полк. Франсоа-Шарл дьо Бурламак, всичките опитни [[ветерани]] от [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]].